Повишаващата се устойчивост на бактериите по отношение на лекарствата се ускорява поради прекомерната употреба на антибиотици, а това от години тревожи световните здравни власти, тъй като може да има смъртоносни последици. Според Световната здравна организация антибиотичната резистентност днес е една от най-сериозните заплахи за здравеопазването в световен мащаб. Разчитането на медикаменти с отслабваща ефикасност крие опасност от по-неефективно лечение на множество бактериални заболявания, които могат да бъдат смъртоносни, като пневмонията, туберкулозата и салмонелозата. В този смисъл резистентността убива, предупреждава СЗО. По данни на организацията само в Европейския съюз вследствие на тежка болнична инфекция с резистентни бактерии ежегодно умират около 25 000 души. Първите антибиотици се появяват през 30-те и 40-те години на 20-и век, а след Втората световна война започват да се използват масово. Десетилетия по-рано обаче един френски писател и журналист с ексцентрично чувство за хумор прозорливо и много точно обобщава механизма, чрез който бактериите стават все по-устойчиви на лекарствата. "Убиваме микробите, наистина, но не всички. Тези, които оцеляват, излизат от изпитанието по-силни и ужасно калени за нова битка", пише през 1902 г. Алфонс Але. Антибиотиците са молекули, които унищожават бактериите, причиняващи дадена болест, или предотвратяват размножаването им. С времето обаче поради генетични мутации се появяват резистентни бактерии. Антибиотиците унищожават уязвимите бактерии, но имат и негативен ефект: дават възможност на по-приспособимите сред тях да се размножат. В добавка по-устойчивите бактерии могат да предават характеристиките си на все още чувствителните си към антибиотиците съседки. Резултатът от действието на тези механизми е, че антибиотиците, които днес представляват значителна част от използваните лекарства, постепенно губят ефикасността си.
Развиването на резистентност към антибиотиците е естествен процес, но тази резистентност се изостря от прекаленото или неадекватно прилагане на антибиотици. Пример за това е сезонният грип, който има вирусен, а не бактериален произход. Преди двайсетина години развитите страни си дадоха сметка за това явление и предприеха кампании за обществена информираност. В крайна сметка в периода между 2010 и 2020 г. в много от богатите държави употребата на антибиотици се стабилизира, но тревога сега будят развиващите се страни, където използването на антибиотици се увеличава. Според Центъра за динамика, икономика и политика на заболяванията (CDDEP, американска организация за изследвания в областта на здравеопазването) тези тенденции отразяват едновременно по-голямата достъпност на антибиотиците и неправилното им прилагане. Злоупотребата с антибиотици при животните също е проблем, тъй като някои фермери ги използват за ускоряване на растежа на добитъка. В Европейския съюз от 2006 г. тази практика е забранена. Решението за справяне с резистентността като цяло е антибиотиците да се ползват по предназначение, а не прекомерно, въпреки че лекарите твърдят, че понякога нямат особен избор. Опасенията от усложнения и натискът от страна на някои пациенти ги кара да предписват антибиотици, особено на по-възрастните си пациенти. Важно също е да се действа бързо, за да установи появата на по-устойчиви бактерии и да се предотврати размножаването им. Сериозен принос за подобряване на ситуацията има и насочването на изследователската работа към разработване на алтернативни на антибиотичните средства за лечение, главно на базата на т.нар. бактериофаги - вируси, които атакуват бактериите и ги неутрализират.
