Организираната престъпност в България се пренасочва към привидно легална дейност и чист бизнес, които прикриват незаконните й практики. Това са изводите в доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) от поредицата „Оценка на заплахите от организирана престъпност в България". Според изследването българската организирана престъпност се е пренасочила върху кандидатстване за европроекти, търговия с нелегални горива, измами с ДДС и нелегален дърводобив. „Мутренският период остана някъде назад в годините. [...] Тенденцията е все повече престъпността на „белите якички“ да нанася много по-големи щети от класическите организирани престъпни пазари като наркотици, проституция, контрабанда. Има един вид адаптация на организираната престъпност. Това, което се наблюдава напоследък, е, че все по-често тази престъпност се крие зад законен бизнес“, коментира пред БНР Атанас Русев от неправителствената организация. Друго основно заключение на ЦИД е, че българските криминални мрежи трайно са се преориентирали от познатите в миналото форми на насилие към „корупционни инструменти за отстраняване на конкуренцията, които използват в публичната администрация“, пише „Свободна Европа“. Докладът разглежда десет основни нелегални дейности, генериращи най-големи приходи за подземния свят през 2018 г.

 Измами с евросредства

Европейското финансиране се превръща в един от големите източници на приходи за новите форми на организирана престъпност. Конкретният размер на щетите за ЕС и България обаче трудно би могъл да бъде изчислен, защото „множество нередности не са докладвани, не могат да бъдат доказани и никога не биват установявани“, уточняват авторите на доклада. „Значителният обхват на европейските средства, възлизащ на 144,7 млрд. евро бюджет за плащания и 160,1 млрд. евро поети задължения в рамките на ЕС, и предполагаемите огромни щети от злоупотреби обуславят нуждата от систематичен анализ на явлението“, се казва в документа. Обществените поръчки са най-разпространената форма за кандидатстване за еврофинансиране, като през миналата година 12.8% от всички фирми в България са участвали в такива процедури. В строителството например делът на кандидатстващите фирми достига 40 на сто. Следващата по популярност форма са проектните предложения, изготвяни от 3.6% от всички фирми, основно в строителството и промишлеността.

 Търговия с нелегални горива

Данните за размера на този пазар са индиректни, тъй като нерегистрираното гориво изключително трудно се идентифицира. Например, в случаи, при които горивото е с нормално качество, различаването на законно от незаконно гориво е практически невъзможно, се казва в доклада на центъра. Приблизителната средна оценка на загубите за бюджета от незаконната търговия с горива през 2018 г. се изчислява на между 500 и 700 млн. лева, колкото е и през предишната година. Основание за тази оценка е лекият ръст от 1.9% в приходите от акцизи през 2018 г. спрямо 2017 г. при лек спад на потреблението на горива според представителните социологически проучвания, отбелязват авторите на доклада.

 Незаконни цигари

Традиционно един от най-големите престъпни пазари в България и през 2018 г. остават производството и търговията на нелегални цигари. ЦИД оценява годишния му размер на между 0.5 и 1% от БВП на страната. Данните от изследванията на празните опаковки все пак показва спад на потреблението на незаконни цигари през миналата година. Успоредно с това службите отчитат все повече заловени количества. „В Хасково, Свиленград и Димитровград се наблюдават най-високите нива на незаконен пазар (над два пъти средното за страната), докато в Пазарджик и Кюстендил се наблюдава съществен спад спрямо нивата от 2017 г.“, се казва в доклада на неправителствената организация. От посочените статистически данни става ясно, че през миналата година са отчетени 739 млн. къса нелегално продадени цигари при заловени 50,7 млн. къса. Сравнено с предходната година, се забелязва спад – тогава нелегално са произведени 1,3 млрд. къса цигари, 57 млн. са заловени. За последните десет години общите загуби от акцизи и ДДС, неизплатен към хазната, изчислени на базата на изследвания на празните опаковки, се равняват на 4,6 млрд. лв.

 Телефонни измами

 

При телефонните измами се отчита лек спад през миналата година, като се очаква още по-голям през тази благодарение на голяма успешна акция в Горна Оряховица. Друга причина за намаляването на тези деяния е успешното сътрудничество с операторa „Виваком“, довело до силно ограничаване на опитите за измама (според данни от оператора, обажданията с профил на опити за телефонни измами са намалели от около 80 000 през февруари до 1500 през април тази година. „Липсва официална статистика за обема на приходите от телефонни измами. Според интервюираните криминалисти обемът на щетите за 2018 г. е около 8.4 млн. лева, което е малко над нивото за 2017 г. В изследване на прокуратурата от 2016 г. се посочва постепенно нарастване на сумите от около 2,4 млн. през 2012 г. до 6.7 млн. лева през 2015 г.“.

 Киберпрестъпления

Кибератаките към българския бизнес бележат стабилен ръст през последните няколко години. Изследванията сочат, че през 2018 г. около 30% от фирмите са били жертва на киберпрестъпление, което е с 6% повече от 2016 г. и с 20% повече, сравнено с 2015 г., отчитат от ЦИД. Според данни от национално представително проучване сред бизнеса за 2018 г. най-често срещаните инциденти сред бизнеса се свързват със заразяване с вирус, което е засегнало около 7% от жертвите на кибератаки.

 Разпространение на наркотици

 

Международният трафик на хероин, минаващ през България, продължава основно да използва т.нар. Балкански път, се казва в доклада. Най-много количества от този наркотик минават през трасетата към Румъния и Сърбия, а една трета – през Гърция. „Преустановяването на санкциите за Иран през 2016 г. и повишеният стокооборот в резултат на това съвпада със значителен ръст на производството на опиум в Афганистан през 2016 и 2017 г. Комбинацията от тези фактори допринася за нарастване на интензитета и обема на трафика на хероин през българо-турската граница в този период. Въпреки по-слабата реколта на макови насаждения в Афганистан, през 2018 г. се запазва броят разкривания на хероин от Агенция „Митници“ и се увеличава количеството спрямо 2017 г.“ През последните 6-7 години кокаинът, идващ в България, се трафикира основно по въздух или по море, включително и с яхти. Увеличава се българското участие в международния трафик, основно като организатори на „мулета“. „Продължава и традиционният трафик на синтетични наркотици, произведени в Западна и Централна Европа (Холандия, Белгия и Чехия) – екстази, амфетамини, метамфетамини – по посока Близкия изток. През последните години регистрираният трансграничен трафик на екстази през България е от Белгия и Холандия в посока Турция и Близкия изток, осъществяван главно от етнически турци с холандско и белгийско гражданство.“

 Организирани ДДС измами

 

Последните данни за България за потенциалните загуби от несъбрано ДДС са за 2017 г. и се оценяват на 1,22 млрд. лева, които спрямо 2014 г. представляват спад от 42,5%, отбелязват от ЦИД. „Според предварителни индиректни оценки максималните загуби от организирани ДДС измами са между 190 и 230 млн. лева, а минималните – между 150 и 170 млн. лева. Основният проблем при тези оценки е използването на изчисления на НАП върху всички регистрирани липси, които се разглеждат от 2013-2014 г. насам. В посочения период щетите от организирани ДДС измами са оценени на 380-480 млн. лева. Този подход е изключително надежден и точен, но изисква много големи ресурси.“