сн. БГНЕС
Ина Друмева
На какво ухаят убийците и крадците, изнасилвачите и автоджамбазите? Ако попитаме експертите по миризмите, отговорът звучи простичко - на страх, паника и големи дози адреналин. На практика обаче всеки престъпник има собствена специфична миризма, която оставя следа. А тя може да се консервира също като туршията - в буркан.
Запазването и изследването на тези престъпни аромати е цяла наука и с нея се занимават специалистите от Централната лаборатория по одорология към българското МВР. Базата се намира в столичния кв. „Бенковски" и на пръв поглед прилича на голямо мазе, отрупано със стелажи. По тях са наредени буркани и всеки е номериран и подробно описан. Някои от стъклениците са прашасали и отлежават там от десетилетия.
От информацията по капачките опитният експерт веднага може да разбере дали вътре се пази аромат от убийство, обир, грабеж или кражба на кола. На стъклото пък стои друг етикет с описание на мястото и датата, на която е взета миризмата. И докато обикаляме рафтовете с буркани, експертът по одорология Тодор Крумов разказва как всъщност се консервират и изучават миризмите. Научно доказано е, че когато престъпваш закона, жлезите с вътрешна секреция работят на пълни обороти и отделят специфична миризма. Тя може да се съхрани до 24 часа след престъпление на открито или до 72 часа в затворено помещение, разказва Крумов. Ароматът е неуловим за човешките сетива, но добре обучени кучета го засичат за секунди. Преди да стигнат до четириногите помощници на полицаите, мирисовите следи трябва да се вземат и съхранят по специален ред.
Още по време на огледа на местопрестъплението експерти налагат специални парчета плат. Те се изработват от памук и целулоза по поръчка на МВР в заводи за медицинска техника, в които се следи да бъдат напълно стерилни. Налагат се върху мястото, на което се предполага, че престъпникът се е допрял - волана на автомобил или дръжка на врата например. Миризма е вземана дори от неизстрелян патрон. За да попие цялото ухание, платът трябва да бъде наложен най-малко 20 минути. После парчетата се вземат с огромни пинцети, поставят се в буркани с винтови капачки и отиват за изследване. Експертите боравят с латексови ръкавици, които предварително са натъркани с етилов спирт, разказва Тодор Крумов и докато говори, показва уред, подобен на стара селска печка, в който се стерилизират бурканите. Това става на 100-150 градуса и продължава няколко часа. Нито един външен аромат не трябва да остава в бурканите, за да не се опорочи изследването, обяснява Крумов и ни запознава с основните експерти в лабораторията - кучетата.
Фриц и Корт са немски овчарки, а Реал е лабрадор. И трите са с дълъг стаж в МВР. През носовете им са минали стотици миризми на убийци, автоджамбази, крадци и обирджии. В жегата изглеждат изморени и макар че вървят към пенсия, годишно правят поне по 30-40 експертизи. За да се научи да сравнява различни аромати безпогрешно, кучето трябва да мине обучение, което трае повече от година. Когато трябва да засече миризма, то се вкарва в специална зала, в която се намира т.нар. селекционна редица. Там на поставки са сложени отворените буркани с няколко вида аромати. В един от тях е този на престъпника. На старта кучето подушва сравнителен материал от заподозрян. Мирисът му се взема по същия начин - петте парчета плат се налагат в поясната област за 20-30 минути, за да може уханието да попие, и на същия принцип се затваря в буркан.
По време на експертизата кучето подушва миризмата на заподозрения, а после минава по цялата редица със стъкленици. „Ако открие съвпадение, ляга пред буркана, сяда или започва да лае. Някои дори бутат с лапи буркана и го чупят - толкова са категорични в резултата", разказва Крумов. За да няма никакви съмнения, бурканите се разместват и кучето минава повторно. Ако не намери съвпадение, животното се връща на старта. И резултатът е ясен - заподозреният е невинен.
След анализа четириногото излиза на двора за проветряване на носа, след което опитът се повтаря и с друго куче. Ако има съвпадение, на следващия ден тестът може да се направи отново. Единственият проблем е, че одорологичната експертиза не се приема като доказателство с голяма тежест в съда и трябва да бъде подкрепена от много други улики, за да „закове" престъпника. Експертите обаче не смятат, че анализът на четириногите е за подценяване. Според тях заключенията на кучетата са с 98% достоверност, а останалите два са човешка грешка. Животните надушват промяната на химическия състав на кожата, както и потните частици, които човек постоянно отделя. Появата на зъбен камък в устата им все пак може временно да извади обонянието им от строя. Освен това има дни, в които просто не им се работи. Според експертите женските кучета са по-добри ловци на миризми от мъжките екземпляри. На практика услугите на „дамите" се ползват по-рядко, тъй като обонянието им се променя, когато са в размножителен период. За работата в одорологичната лаборатория могат да бъдат обучени почти всички видове породи, но най-подходящи са ловните, които се славят с природно силно обоняние.
Освен в Централната лаборатория в София миризми се изследват в Пловдив, Стара Загора, Бургас, Плевен и Враца. В България методът се прилага от 60-те години на миналия век, а лабораторията в София е изградена през 80-те. В световен мащаб одорологични експертизи се правят навсякъде, но науката е най-добре развита в Полша, Германия, Чехия, Унгария и Русия. Румъния също работи с престъпните миризми и се развива с изключителна бързина.
Последните изследвания на експерти от Полша дават някои любопитни резултати. Според заключенията извършителят на престъпление няма възможността да действа, без да оставя миризми. Това означава, че всеки човек отделя аромати, които остават там, където е имало директен контакт със заобикалящата среда. Сред научно доказаните факти е също, че обонянието на кучетата е 110,000 пъти по-остро от това на човека, а полицейските кучета могат да различат половин милион миризми. Те могат да направят разлика и между еднояйчни близнаци, което е невъзможно и за далеч по-скъпата експертиза на ДНК.
Криминалистиката засега не разполага с аналитични методи, които да са достатъчно чувствителни да откриват и да идентифицират човешки одорологични следи. Затова и единственият начин е използването на специално обучени кучета, посочват полските учени. Човешката миризма е толкова индивидуална, че наскоро експерти обявили, че е записана в човешкия геном.
