Разработката на първия прототип на българската ваксина срещу COVID-19 ще бъде представена във вторник от проф. Андрей Чорбанов на научен форум. Това е Световният конгрес по ваксини, в който проф. Чорбанов ще участва онлайн с доклад, за да представи първия прототип на българската ваксина, финансиран от Института "Пастьор" - Париж, съобщи в интервю за БТА проф. дн Пенка Петрова - директор на Института по микробиология "Стефан Ангелов" на БАН. Тя обясни, че първият прототип на българската ваксина срещу COVID-19 представлява сбор от къси пептиди, опаковани в липидни наночастици. Ваксината е мултиепитопна и е насочена към множество антигени в коронавируса. Проектът с Института "Пастьор" е към своя край. Получените научни резултати са добри и значими и вече могат да бъдат обявени. Затова проф. Андрей Чорбанов ще представи на този форум постиженията на екипа по разработката на българската ваксина срещу COVID-19 до този момент.

Прочети още

Проф. Петрова съобщи, че "не разполагаме с ваксина във флакон, която да може да бъде прилагана при хора". Предстоят интензивни експерименти с лабораторни мишки, след които ще бъде ясно дали ваксината е безопасна и ефективна. За да бъде разрешена за употреба, при хора обаче, е необходимо да бъде подложена на следващите Фази 1, 2 и 3 на клинични изпитвания, обясни директорът на Института по микробиология на БАН. "Ние в момента не можем да отговорим на нито един от тези въпроси, свързани с безопасността и ефективността на бъдещата ваксина, но като научен продукт разработката е надеждна. Ако в бъдеще фармацевтична фирма се ангажира да направи фазите на проучване за действието й при хора, ще може да се говори вече за налична ваксина срещу COVID-19", заяви проф. Петрова.

Прочети още

Сега се разработват над 280 ваксини срещу COVID-19 в света, като 245 от тях са влезли във фазата на клиничните изпитвания, съобщи директорът на Института по микробиология. Проф. Петрова уточни обаче, че "много голяма част от тези ваксини впоследствие не стигат до производство, защото не са безопасни или имат висок процент на странични ефекти". Една част от тези ваксини, които се разработват сега в света, не са ефективни, защото ваксина с ефективност под 50 процента не е оправдано да се произвежда и прилага, след като иРНК ваксините гарантират над 95-96 процента ефективност, коментира проф. Пенка Петрова. По думите й, важен е и икономическият елемент, свързан с това колко би струвала една доза от дадена ваксина, за да се ангажира с производството й фармацевтична фирма. "Ние трябва да отговорим на три въпроса: доколко българската ваксина е безопасна за хората, доколко е ефективна и оттук - дали има смисъл да се прилага, както дали е икономически изгодно да се произвежда и в какъв мащаб", обясни микробиологът. Всичко това предстои да се изясни занапред, Институтът по микробиология на БАН е научна организация и си е свършил работата за разработката на ваксината, която е свързана с Института "Пастьор", заяви директорът. Заради ниския процент на ваксинация в България, както и заради започването на учебната година в училищата и в университетите, което в крайна сметка води до повече заразени, най-вероятно ще се наложи нов частичен локдаун. Ние нямаме голям процент на ваксинирано население, което да позволява да има отпускане на здравните мерки, каза проф. Пенка Петрова. Според нея, "сега у нас сме в средата на четвъртата вълна от COVID-19, но в момента вълната преминава по различен начин спрямо миналата година. Сега са повече смъртните случаи и това е обяснимо, тъй като ваксинационното покритие на страната е много ниско. Само България и Румъния са с такъв нисък процент на ваксинация срещу COVID-19 в Европа, а вече се доказа, че ваксините предпазват от тежко протичане и смъртен изход. У нас сега ваксинираните са 22 процента, а дори в Румъния са 33 процента", каза проф. Пенка Петрова. Тя заяви, че засега е трудно да се направи прогноза за развитието на пандемията, тъй като даже математическите прогнози се подлагат на корекция съобразно новите данни.