В партия ГЕРБ предстоят големи кадрови промени, но въпросът за друг лидер освен Бойко Борисов не стои. Това каза пред БНР вицепремиерът в оставка Томислав Дончев. Коментарът му беше по повод предстоящото Национално събрание на ГЕРБ, което ще се проведе на 11 май. "За нас не е кошмар служебното правителство. Няма от какво да се притесняваме", каза още Дончев, който в момента е и изпълняващ длъжността премиер, заради излизането на министър-председателя Бойко Борисов в болничен. Той уточни, че актовете на премиера и на министрите са валидни, дори когато те са в отпуска или в болнични, като така отговори на въпрос защо Борисов е водил заседания на правителството, а не се е явявал пред парламента с извинението, че е в болнични. Според Дончев има логика да се очаква, че назначеният от президента служебен кабинет да се държи реваншистки заради всичко, което е казвал в годините Румен Радев за управлението на ГЕРБ. За него дейността на комисията за ревизия на управлението през последните 10 години е "следизборна и в същото време предизборна драматургия". Дончев смята, че проблемите пред ГЕРБ са свързани с изхабяването от дългия престой във властта и лошия диалог с младите хора. "Една партия, ако спре да се променя и да се развива, тя вече изостава. Фактът, че няма да имаме ангажименти и отговорности по управлението на държавата, е много подходящ момент да се адресират всички тези спомената проблеми", допълни той. Поне седем водачи на листи пък се очаква да смени Корнелия Нинова, за да има БСП по-добър резултат на предсрочните парламентарни избори на 11 юли, прогнозираха източници от “Позитано” 20. Това са основно водачи в региони, в които имаше напрежение от местните структури срещу спускането им и това доведе до по-слабо представяне на партията. Лошият кадрови подбор и налагането на водачи бе сочено като една от основните причини за загубата на БСП на срещите, които “Позитано” 20 проведе с общински шефове след вота на 4 април. Затова сега ръководството и лидерката ще трябва да направят някакви компромиси с водачите заради структурите си. В Благоевград например, където БСП остана 4-а сила, ще се търси ново име, след като с проф. Георги Михайлов начело на листата взе едва 12,57%. А лидерите на 8 от общо 14 организации в областта демонстративно отказаха да участват в реденето на кандидатдепутатския списък. На 4-о място се класира БСП и в Смолян, където водач бе Александър Симов, затова се очаква и той да бъде изпратен в друг регион. Червените не попаднаха в първата тройка и в нито един от трите столични района. Тук обаче промяна в първите места на листите едва ли ще има, защото в 25-и МИР начело бе Нинова, а в другите два региона са верните ѝ Георги Свиленски и Христо Проданов. Очаква се те да запазят местата си независимо от настроенията на структурата за смяната им. Най-слабо е представянето в най-големия столичен район - 23-и МИР, където по традиция БСП стои добре и е имала винаги най-добър резултат. Но от 6 мандата през 2017 г. сега взеха само два.

Промяна се очаква да има и в Хасково, където журналистът Велизар Енчев бе водач от гражданската квота, но не бе приет от структурата. БСП там се класира втора, но с 14,87% и огромна разлика от ГЕРБ (с 37,34%). С водаческото място вероятно ще се раздели и Атанас Попдимитров във Враца. Както и Румен Георгиев в Кюстендил, където също имаше напрежение в структурата заради налагането на първия в листата. Смяна се очаква и в Разград, където диалогът на “Позитано” 20 с местното ръководство в предишната кампания бе тотално прекъснат. Спускането на Таско Ерменков за водач влоши още повече ситуацията, а след вота областният лидер Наско Атанасов излезе с призив за оставки. В Разград червените взеха едва 9,61% и останаха без мандат. Единственият по-слаб резултат на БСП бе в Кърджали - 8,13%, но разликата е, че водач там бе новобранката в политиката Петя Михалевска. Тя бе приета добре от структурата, направи добра кампания и резултатът ѝ е сравнително добър за бастиона на ДПС, макар да не ѝ достигна за мандат. Не е ясно какво ще бъде решението на Нинова за Варна, която е на трето място по слаб резултат в проценти (с 11,27%) и дали ще смени Борислав Гуцанов от първото място в листата. Запознати прогнозират смяна и в Перник, който е сред най-проблемните за ръководството региони заради напрежението между Нинова и кмета на града Станислав Владимиров. Там водач бе Стоян Мирчев, а на второ място беше сложен човек от гражданската квота - Георги Чернев, което остави номинираната от местните структури Евдокия Асенова трета. Почти сигурно мястото си ще запази отличникът на БСП на тези избори - Кристиан Вигенин, с когото начело червената листа бе първа в Ямбол с 27,27%. Втори в партийните класации на тези избори са социалистите във Велико Търново, където младият водач Явор Божанков получи мощно рамо от олимпийската вицешампионка Весела Лечева, която е почетен гражданин на Търново и има подкрепата на целия регион. Добро представяне и второ място взеха и червените във Видин, Монтана и Сливен, където водачи бяха съответно Филип Попов, Атанас Костадинов и Атанас Зафиров. Около 800 гласа не достигнаха на БСП в Сливен за втори мандат. А в Пловдив-област червените, начело с Манол Генов, не само станаха втори, но и вкараха трима депутати, което ги направи рекордьорите на червената група в този мандат. На косъм от третия мандат заради преразпределянето се размина БСП в Бургас, където водач от гражданската квота бе Петър Кънев. Затова и в тези региони размествания не се очакват. В Пазарджик БСП също остана втора, но се завъртяха слухове, че Пламен Милев може да бъде сменен и да му се намери избираемо място в друга листа, защото той е ценен за групата като автор на проектобюджетите и основните икономически теми от червената програма. Възможно е и самата Нинова да отстъпи водаческото си място в Пловдив на проф. Иво Христов, разкриха от “Позитано”. Цялата процедура по номинации на кандидат-депутати в БСП стартира отново по устав, но ще е в съкратени срокове. От събота Националният съвет вече гласува на подпис решението за участие в изборите на 11 юли, даване мандат наНинова да води разговори за подкрепа и взаимодействие с други партии, както и правилата и критериите за номиниране на кандидати. До 20 май Националният съвет трябва да одобри водачите и местата на гражданската квота и коалиционните партньори. До 25 май областните съвети трябва да са готови с листите, които да бъдат одобрени от пленума до 30 май. Очаква се да има и разместване и на местата за коалиционните партньори и на гражданските квоти, които на предходните избори в много региони бяха на второ и трето място, което също разсърди структурите.