И БСП върна мандатa за съставяне на правителство още при връчването му от президента Румен Радев на 5 май. Така угасна и последната надежда да бъде сформирано правителство в рамките на 45-то Народно събрание. Лидерът на левицата Корнелия Нинова уточни, че желанието на БСП е било да има правителство, което да реши важни социални и икономически въпроси, и затова партията е протегнала ръка на втората партия, натоварена да състави правителство. „Новите политически субекти декларираха, че не биха подкрепили наше правителство, дори експертно, и нямаме обективна възможност да съставим кабинет“, допълни Нинова, преди да върне мандата. „Всеки е срещу всеки. Не можаха да избягат от егото си и да се обединим за онези неща, които ни събират, а не които ни разделят. В тази ситуация въпреки желанието за промяна, с готов план, ден по ден и мярка по мярка, с хора, които могат да направят тази промяна, правителство, съставено от БСП, макар и временно, е невъзможно“, каза още в събота при гласуване на решението на Национален съвет на партията тя. Нинова коментира също, че при избора дали да вземе мандата и да се бави, като по този начин продължава управлението на Борисов, или да върне бързо мандата и управлението на страната да се поеме от президента Румен Радев със служебен кабинет, БСП е избрала второто. „Нямаше да е честно към българските граждани. Понеже в такива трудни моменти има всякакви мнения, и днес се споделиха също в залата, най-добре е да бъдеш откровен и честен с хората. Да, ние можехме да вземем мандата и да печелим време, да правим опит да съставим правителство, което знаем, че предварително е обречено, просто да си направим PR, за да покажем, че можем, за да покажем, че имаме хора, че имаме програма. Искам всички българи да са наясно - вземането на мандат и губенето на време в опити да се състави едно невъзможно правителство постига само една цел - продължава управлението на правителството на Бойко Борисов. Всеки загубен ден в опити за правителство означава, че той остава на власт. Другата възможност, която Националният съвет избра с голямо мнозинство, беше веднага да върнем мандата. Това означава шанс за президента Радев да поеме управлението на страната. При избора дали да вземем мандата и да се бавим, и да продължава управлението на Борисов, или да върнем бързо мандата и управлението на страната да се поеме от президента Радев със служебен кабинет, избрахме второто“, каза тя. Нинова посочи, че „моделът Борисов“ все още не е разрушен и призова за общи усилия политическите партии това да се случи. Така стана ясно, че и трите мандата няма да бъдат реализирани и се върви към назначаване на служебно правителство от президента и нови избори през юли. След като БСП реши да върне мандата още при връчването му,

новите избори изглеждат все по-сигурни за датата 11 юли.

След връщане и на третия мандат президентът ще трябва да разпусне Народното събрание, да назначи нова дата на избори и служебен кабинет. В тази ситуация се очертава изборите да са на 11 юли, каза след връщане и на третия мандат президентът Румен Радев. Държавният глава заяви, че ще разпусне сегашния парламент следващата седмица, като на същата дата ще назначи новата Централна избирателна комисия и ще насрочи изборите.

Как се стигна дотук?

45-то Народно събрание тръгна със заявката за ударни промени в изборното законодателство, което беше и сигурен знак, че т.нар. „протестни“ партии се готвят за нови избори, коментира „Свободна Европа“. Веднага след вота на 4 април изглеждаше сигурно, че ГЕРБ, макар и да е първа политическа сила, няма да успее да направи правителство. А оставането й в изолация се потвърди при опита на Бойко Борисов да сформира кабинет с номинирания за министър-председател Даниел Митов. Още от момента, в който парламентът беше свикан, всички погледи бяха вперени във втората политическа сила - „Има такъв народ“. Но тя самата не направи никакъв анонс за намеренията си. Лидерът й Слави Трифонов се оказа в карантина от 4 април. Нещо повече - председателят на парламентарната група Тошко Йорданов два пъти каза публично: „Какво ще правим ние с мандата ще видите, когато президентът ни го връчи“. Трифонов обаче изпревари събитията и обяви в понеделник, че партията му няма да опита да състави правителство. С това „Има такъв народ“ форсира процедурата, която бързо води страната към нови избори. Така предложената за премиер шахматистка Антоанета Стефанова прие и върна мандата за съставяне на правителство още при връчването му на 28 април.

Какви са нагласите на българите за предсрочни избори? Графика: Маркет Линкс

Отговорите на тези въпроси дава проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет линкс“. Проучването е проведено е сред 1053 лица над 18 г. в страната в периода 16 – 23 април 2021 г. по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета. Според резултатите от допитването, ГЕРБ биха получили около 21,1% от гласовете, а „Има такъв народ“ около 20,3%. БСП са трета политическа сила със 16,5, следвани от „Демократична България“ с 11,9%, ДПС и „Изправи се, мутри вън“. В момента има висока политизация на обществото, а доверието в новия парламент е два пъти по-високо от това към стария, показват резултатите. „Наблюдаваме политически оптимизъм, хората са дали своя глас и имат усещане, че са представени политически“, казва социологът Добромир Живков. „В тази патова ситуация е трудно да се направи прогноза както за развоя на изборите, така и за активността“, коментира пред „Свободна Европа“ социологът Първан Симеонов. Според него всякакви крайни варианти изглеждат еднакво вероятни. „Народът може да излезе да гласува масово с искане да наклони везните или към познатото, или към новото. Аргументи могат да се намерят и в двете посоки“, смята Симеонов. Той допуска, че комбинацията между пандемията от коронавирус и летните месеци може да промени както избирателната активност, така и подредбата на партиите. „Младите, които излязоха да гласуват следобеда на 4 април, през юли може да са на море, а може и да пият бира в парка. Изплашените от коронавируса през април може да се разходят до урните през лятото“, обясни Симеонов. Според него избирателната активност ще бъде свързана и с това как партиите ще мотивират електоратите си. „Много зависи коя интерпретация на събитията ще вземе връх – тази за отговорното управление или тази за проявената безотговорност“, смята Симеонов. Според него въпросът за избирателната активност през лятото, който най-много занимава политиците, е доколко младите избиратели ще останат лоялни или ще предпочетат развлеченията на сезона. Този въпрос засяга най-вече „Има такъв народ“ и „Демократична България“, каза Симеонов. Той обясни, че пътуванията по различни туристически дестинации, може да отнеме гласове именно от тези партии.

Избори през лятото обаче не са необичайни

Избори през лятото обикновено плашат партиите заради очаквания от тях отлив от гласоподаватели. Но в последните 20 години редовните избори са се провеждали точно през месеците юни или юни. Обичайният „график“ се промени през 2013 г., след като три правителства (две на Бойко Борисов и едно на Пламен Орешарски) подаваха оставка предсрочно, обобщава bTV. Ако те бяха изкарали пълните си мандати, както кабинетите преди тях, изборите щяха да се провеждат традиционно именно през юни или юли. Така например парламентарният вот през 2001 година се провежда на 17 юни. Избирателната активност тогава е 67%, а гласувалите са над 4 500 000 души. Четири години по-късно, през 2005 г., изборите са проведени на 25 юни. В тях гласуват над 3 700 000 души. През 2009 г. парламентарният вот е в началото на юли и гласувалите са 4 226 195 души. На изборите в началото на април 2021 гласувалите българи бяха малко над 3 300 000 души, което според сметките на ЦИК отговаря на активност от 50,64%. Вотът през юли вероятно ще се организира от състояща се от 15 членове нова Централна избирателна комисия, която трябва да бъде назначена до 14 май по процедура, определена от държавния глава, като кандидатите отново се предлагат от партиите, но само тези в 45-ия парламент. На предсрочните избори в страната ще се гласува само с машини в секциите над 300 избиратели, а няма да има възможност и за гласуване с бюлетина, както досега. Така в оставащите заседания на 45-ият парламент се очакват основно предложения за намаляване на субсидията на лев на глас, увеличаване на всички пенсии и създаване на комисия, която да разследва случая „Росенец“. Вече има и спекулации кой ще оглави служебния кабинет. Това е генерал Стефан Янев, който е секретар на президента. Той е съветник по национална сигурност и вицепремиер в служебния кабинет на Огнян Герджиков.