Дългоочакваното от мнозина отстраняване на Иван Гешев от Прокуратурата не донесе очакваното спокойствие. Напрежението в правосъдната система остана, след като прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет избра на негово място за изпълняващ длъжността досегашния му заместник Борислав Сарафов.
Първо от „Продължаваме промяната – Демократична България“, а след това и съдийската колегия на ВСС поискаха Сарафов да подаде оставка и да бъде избран нов изпълняващ длъжността главен прокурор. Той отказа и посъветва политиците да не се месят в независимата съдебна власт.
Новоназначеният правосъден министър Атанас Славов обаче обеща темата да бъде обсъдена още в четвъртък на редовното заседание на пленума на Съдебния съвет. Министърът ще постави въпроса кой е органът, който трябва да избере изпълняващ длъжността главен прокурор – прокурорската колегия, която вече посочи Сарафов, или пълният състав на пленума. Славов допусна, че може да стигне и до обжалване на решението на прокурорската колегия.
„Начинът, по който беше избран Сарафов, без да има публично заседание, без други кандидати да участват в процедурата, без преценка на професионалните и нравствените качества, каквото е задължителното изискване на Закона за съдебната власт, и без спазване на процеса, поражда основателни съмнения за мотивите на този избор“, заяви Славов в неделя пред bTV.
Според „Антикорупционния фонд“ с избора на Сарафов за изпълняващ длъжността
прокурорската колегия е нарушила Конституцията
„Правомощията на временно изпълняващия длъжността главен прокурор далеч надхвърлят компетенциите на един административен ръководител. Временно изпълняващият длъжността „главен прокурор“ е именно главен прокурор, а не друг вид административен ръководител в съдебната власт. Конституцията и Законът за съдебната власт изрично предвиждат съвсем различен ред за избора на главен прокурор.
Липсва правна и формална логика редът за избор на административни ръководители да се прилага „по аналогия“ в процедура за избор на главен прокурор, макар и временно изпълняващ длъжността. Не съществува и законово ограничение, изискващо временно изпълняващият длъжността да се избира единствено сред заместниците на главния прокурор, чийто мандат е прекратен предсрочно“, пишат от организацията в позиция, разпространена в понеделник.
Според тях съмненията срещу Сарафов се засилват от факта, че през последните няколко седмици именно той е магистратът, който беше най-активно въвлечен в конфликта с вече бившия главен прокурор.
Членът на Съдебния съвет Атанаска Дишева също е на мнение, че изборът на временно изпълняващ длъжността главен прокурор е трябвало да стане на „публичен и задълбочен дебат“ и да бъдат обсъдени професионалните и нравствените качества на кандидата. Тя застъпва тезата, че изборът е трябвало да бъде направен от пленума, а не от колегията, защото главният прокурор не е просто поредният административен ръководител.
Кой ще бъде временен главен прокурор
има значение заради неизвестността кога ще има титуляр
Висшият съдебен съвет (ВСС) би трябвало да открие процедурата тази седмица, но от „Продължаваме промяната – Демократична България“ смятат, че изборът трябва да бъде направен от нов съвет, евентуално дори след готвените промени в Конституцията. Това може да удължи управлението на изпълняващия длъжността повече от три месеца.
Сарафов, който в интервю за „Дневник“ в средата на май заяви, че няма намерение да бъде нито и.д., нито да участва в процедура за избор на нов главен прокурор, сега прие позицията и даде заявка, че ще ревизира исканията на Гешев за имунитетите, сред които е и това за лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за къщата в Барселона.
Какви промени в Конституцията предлага Пеевски
Паралелно с трусовете покрай избора на Борислав Сарафов за и.д. главен прокурор се заформи и още един скандал – присъединяването на обвиняемия по „Магнитски“ депутат от ДПС Делян Пеевски към комисията, която ще разгледа конституционните промени в областта на правосъдната система.
Какво предлага ДПС?
Вместо сегашната структура на един ВСС с две колегии – съдийска и прокурорска, проектът предвижда два отделни съвета: на съдиите, който да се състои от 13 членове, седем от които се избират пряко от съдиите, и шестима от Народното събрание и Съвет на прокурорите – също да е от 13 членове, шест от които се избират пряко от прокурорите, един пряко от следователите, и шестима от Народното събрание. Предложен е и „инспекторат на съдебната власт“, който ще следи за нарушения и на двата съвета. Сегашните членове по право на ВСС – председатели на двете върховни съдилища и главният прокурор, пък да не участват в съветите.
За сравнение, проектът за промени в Конституцията на „Демократична България“, внесен в 45-ия парламент през април 2021 г., предвижда осем от членовете на Висшия съдебен съвет да се избират пряко от съдиите от различните нива на съдилищата, а петима – от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители.
Предложението на ДПС премахва се правомощието на главния прокурор за надзор за законност, но остава за методическото ръководство. Така няма да има възможност за възобновяване на дела, които вече са прекратени.
Предвижда се и право на индивидуална жалба до Конституционния съд за противоконституционност на закон, нарушаващ права и свободи. За право на гражданите на индивидуални жалби до КС са се обявявали всички парламентарни партии досега.
С мотив, че Конституцията прокламира равенство на гражданите, ДПС предлага да отпадне изискването само за българско гражданство при кандидатстване за постове на министри и за депутати. Предлага се и да отпадне изискване за гласуване по настоящ адрес на местни избори и за европарламент.
До седмица ще бъде готов и проектът за промени в Конституцията на коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“. Основните предложения за промени са свързани с фигурата на главния прокурор.
Да има или не главен прокурор
Заедно с отстраняването на Иван Гешев от поста от парламента дойдоха сигнали за съгласие, че фигурата на главния прокурор трябва да бъде премахната от конституционната уредба. Тон даде Пеевски, който обяви, че е обсъждал този въпрос на една от срещите си с Христо Иванов. Самият Иванов, а също и Кирил Петков потвърдиха, че предпочитат да няма вече главен прокурор.
Извън възраженията на експертите, че заради естеството на работата на Прокуратурата има опасност от създаването на 28 областни „гешевци“, големият проблем пред тази идея е, че изисква свикването на Велико народно събрание.
Заедно с това дебатът възможно ли е да се премахне фигурата на главния прокурор слага някакъв „похлупак“ дори на безспорни теми като състоянието на Висшия съдебен съвет.
Гешев влиза в политиката: Какви са убежденията му?
Дни след като беше освободен от поста главен прокурор Иван Гешев първо поиска да бъде възстановен на работа във ВКП, а след това загатна, че влиза в политиката. В понеделник той обяви, че напуска съдебната система, за да продължи „битката за истина и справедливост“ с „политически средства“.
През годините Гешев се определи като християнсоциалист, напомня „Свободна Европа“, цитирайки негово интервю пред телевизията на ВМРО „България 24“.
Прочети още
Нестандартните му политически разбирания се проявиха още преди да стане главен прокурор, когато той неглижира принципа за разделение на властите, формулиран от Монтескьо и възприет от всички съвременни демократични общества. През лятото на 2019 г. Гешев разви пред БНТ тезата, че не споделя „виждането на, да ги наречем, десните екстремисти, че законодателната, изпълнителната и съдебната власт трябва да са разделени“.
Въпреки нееднократните му посещения в САЩ, бившият главен прокурор нито веднъж не успя да осъществи среща на високо ниво с представители на американските служби и съдебна система. За сметка на това, през последната година от мандата си той демонстрира тясно сътрудничество с Федерацията на ционистите в България и дори посети Израел, за да обсъди ролята на
Прокуратурата в недопускането на „Луковмарш“ в София.
Гешев нееднократно говори и за борбата на Прокуратурата със „зловредното руско влияние“.
Макар че Гешев сам е отричал да е русофоб, казвайки, че е руски възпитаник в гимназията и слуша руска музика, в последните дни от мандата си той неколкократно намекна, че е станал обект на политическа атака заради руския президент Владимир Путин.
