Правителството падна. Това стана с гласовете на 239 народни представители след оспорвани 6-часови дебати във вторник. "За" гласуваха 123, "Против 116". Въздържали се няма. "За мен беше чест", каза Кирил Петков и допълни, че правителството е било свалено от Делян Пеевски, Бойко Борисов, руската посланичка Елеонора Митрофанова и Слави Трифонов. "Рано или късно очаквахме, че ще има сблъсък с мафията. Тя каза "това правителство няма как да продължи повече", каза Асен Василев след гласуването на вота. Колко иронично! Сградата на Народното събрание, изписана със старата фраза „Съединението прави силата“, пък осъмва вече втора седмица не като парламент, държащ щафетната палка на старите Кубратови думи за единство, а като Колизеум, забавляващ клетата си публика с гладиаторско политическо противопоставяне. Скандалите от трибуната мият и омърсяват имиджи, разказват за истории на четири очи и за пари, които е трябвало да стигнат до тъмни стаи. Имаме си парламент, съставляван от хора, които не се харесват, и лидери на управляващи партии, които не си комуникират. Всички говорят толкова убедително, че ако не си превърнал слушането на родни политически лъжи в професия, вероятността да бъдеш заблуден е напълно реална. Но по-притеснително е това, което се случва отвън. На извънредното заседание във вторник депутатите прекараха часове пред микрофоните на пленарната трибуна, от където дебатираха по вота на недоверие срещу правителството на Кирил Петков. Правителството Мотивите за вота са провал в икономическата политика на кабинета. Същата вечер парламентът беше

обграден от две групи

български граждани - тези, които подкрепят действията на премиера Петков, и онези, които искат час по-скоро крепящата се на пеперудени криле изпълнителна власт да си отиде. За да се избегнат сблъсъци, двата митинга бяха разделени от стотици жандармеристи, полицейски автомобили, метални ограждения и дори водно оръдие. При едните дойдоха министри и депутати от „Продължаваме промяната". При другите - Костадин Костадинов от „Възраждане“. От думите, които се чуха на двете площадни мероприятия, можем да заключим, че в България, и то не от скоро, съществува идеологическо разделение, слязло от парламентарната трибуна и излязло на тротоарите. Хора, които плащат данъците си в една и съща страна, живеят в Родината си и вероятно искрено се надяват на нейното бъдещо благоденствие. Но също хора, които вярват на различни идоли, различни цивилизационни избори и имат различно убеждение за начина, по който Родината им трябва да води своята вътрешна и външна политика. Когато парламентът, символът на съединението, се превърне в разделителна барикада за един народ, то кой е провалил слогана, изтипосан на предната му фасада? Трудно би било за депутатите ни да разсъждават върху ситуацията в толкова философско наклонение. Защото не им остава време от парламентарни процедури, чийто остър старт започна още миналата седмица. Нека не забравяме, че изразът „процедури“ е с широка употреба не само в политиката. Но и във военното дело.

Никола Минчев - първата жертва на политическата война

Казват, че в парламентарната война първата гилотина е запазена за председателя на парламента. Ива Митева, която председателстваше предишното Народно събрание, сама призна, че това е „най-неблагодарният пост“, а „Минчев е прекрасно момче, което се отърва и аз му завиждам". Първата процедура, която ясно индикира опит за промяна на актуалното политическо статукво, беше именно започнатата офанзива срещу председателя от квотата на „Продължаваме промяната". Как се подготвяш да променяш власт? Първо обезглавяваш парламента.

Правителството

Срещу Никола Минчев стартира кампания по предсрочно отстраняване, инициирана от доскорошния коалиционен партньор „Има такъв народ". Мотивите бяха свързани с настояването на Минчев външният министър в оставка Теодора Генчовска да бъде публично изслушана по темата Северна Македония. Още на следващия ден парламентът се събра и след емоционални дебати по въпроса отстрани Минчев с гласовете на ДПС, ГЕРБ-СДС, „Възраждане“ и „Има такъв народ". От трибуната Минчев заяви, че премахването му крие други мотиви на новопоявилото се парламентарно мнозинство, което „прави генерална репетиция за вота на недоверие следващата седмица". Този политически маньовър е добре позната хватка в парламентарния живот на републиката ни. От 1989 г. насам има три други подобни случая, два от които с един ключов за успеха на операцията субект - ДПС.


Историята се повтаря

През 1992 г. председателят на 36-ия парламент Стефан Савов и лидер на „Демократическа партия“ Стефан Савов подава оставка. През юли същата година опозицията внася първото искане за предсрочно отстраняване на Савов от поста му. Той запазва позиция, но ДПС дава индикации, че спира подкрепата си към управлението. Малко след това се провежда и вот на недоверие срещу Филип Димитров. Той го печели, но Ахмед Доган гласува против, което поставя началото на политическата криза в страната. Съвременниците на онези събития помнят, че в цялата архитектура на конфликта отново седят познати теми - Македония, актуализация на бюджета и т.н. През 2005 г. сценарият се повтаря в последните месеци от мандата на Симеон Сакскобургготски. Председателят на 39-тия парламент е проф. Огнян Герджиков. Свален е с формален повод - процедурно недоволство заради парламентарен контрол в петък, но истинската причина е свързана с „Булгартабак“ и продажбата му. Под искането за оставката на председателя стои подписът на всички опозиционни сили, плюс този на настоящия генерален директор на БНТ Емил Кошлуков, който към онзи момент е част от отцепниците на НДСВ, нарекли се „Новото време". Смята се, че акцията срещу Герджиков е резултат от активна намеса на ДПС. След нея в кабинета се извършват редица трансформации, част от които са силно повлияни от виждането на движението за конфигурацията на изпълнителната власт. Третият подобен случай е от есента на 2017 година, когато председателят на парламента - Димитър Главчев от ГЕРБ - е отстранен от поста си. Главчев не е първият избор на Борисов за поста - при преговорите за формиране на новото управление преди Европредседателството той предлага на Корнелия Нинова да стане ръководител на 44-ото Народно събрание. Тя отказва. Решението на Главчев да отнеме думата на Нинова, докато тя говори от трибуната в пленарната зала, е и един от последните му актове като председател. Впоследствие постът се заема от Цвета Караянчева.


Предтекст за разместване на политическите пластове

Отстраняването на Минчев несъмнено е подготовка за политическа промяна, за смяна на местата. Опозицията преминава в настъпление, а вотът на недоверие е големият шанс за успех, след като „Има такъв народ“ могат да осигурят необходимото мнозинство за сваляне на правителството. Икономическите и финансови аргументи за този ход бяха опровергани от премиера Петков по време на дебатите във вторник. Всъщност, икономическият ръст на страната от началото на годината е 4% - във време на нестабилна международна обстановка и инфлационни процеси, които са силно зависими от скока на енергийните ресурси в световен мащаб. „Истинската причина за вота са 4 души. Бойко Борисов се страхува, че правосъдието ще дойде за него. Пеевски се страхува, че неговите фирми няма да получат милиарди, вероятно уговорени с хора, които са в пленарната зала на парламента. Г-н Слави Трифонов и г-жа Митрофанова. Не разрешавайте българската политика да зависи от 4 смс-а на 4 човека, които не са в тази зала“, обърна се Петков към опозицията. Искрата в дебатите по вота обаче дойде от вицепремиера Асен Василев. Той разбуни духовете на минорното политическо говорене, като заяви, че финансовата политика на ГЕРБ от времето на тяхното управление е била на принципа

„Да го д*хат бедните“

докато правителството на „Продължаваме промяната“ е качило пенсиите и подпомогнало младите семейства. Последствията от избора на израз, който е взаимстван от холивудската лента „История на света“, доведоха до остра опозиционна реакция. Минути по-късно в социалните мрежи се появи и кратък изрязан клип, съдържащ единствено нецензурната фраза, а народни представители от ГЕРБ разпространиха видеото, за да внушат, че Василев е казал това към хората. Колоритът в дебатите обаче тепърва предстоеше. Десислава Атанасова от ГЕРБ нападна левицата. „От няколко дни за вас президентът на републиката е човек, който се е объркал, тотално разочарование според Божинката или Божанката, извинявайте, в политика“, каза Атанасова от парламентарната трибуна, обръщайки се косвено към депутата Явор Божанков. Той не й остана длъжен. Божанков взе повод от фейсбук пост на депутатката от ГЕРБ, в който тя се възмути от изказването на Асен Василев „Да го д....т бедните“. „Ама г-жо Атанасова, вие сте парламентарист с опит, не може всеки път когато чуете някаква вулгарна дума или за духане, веднага да излизате на трибуната. Не става просто“, каза Божанков. Той посочи още, че председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС се опитва да се вреди сред бедните. „Не сте от бедните, съжалявам и за това“, добави още Божанков. Парламентарното шоу премина в стандартен формат, който така и не промени партийните нагласи към вота на недоверие. Надеждата на Петков е в онези няколко души от пленарната зала, чийто глас може да спаси кабинета, но премиерът обеща, че ако вотът бъде успешен, разговорите за подкрепа с раздвоените и несигурни коя страна да заемат народни представители ще продължат. По отношение на дебатите депутатите следваха последователно всяка една буква на институционалните процедури. Времеви вакуум почти нямаше. Беше набързо запълван с обиди и обвинения в предателство. Много подобно на това, което се случи и привечер около сградата на парламента. За него ми е по-мъчно.