Българският министър-председател Бойко Борисов е станал заложник на исканията на малка националистическа формация, наречена Патриотичен фронт, без която, изглежда, няма да е възможно да има правителство. Забрана на новините на турски език, разполагане на ракетни установки на българо-турската граница като противодействие на тероризма, принудителен труд за родители, чиито деца не говорят български език при тръгване на училище. Така звучат някои от предизборните обещания на Патриотичния фронт (ПФ) в България. Но не програмата е най-забележителното при тях, а обстоятелството, че за малко те не влязоха в управлението на една страна членка на ЕС.
Най-големият враг на Патриотичния фронт е турското малцинство, или близо 10% от българското население. ПФ е популистки десноекстремистки съюз между две партии и дузина други фракции. Патриотичният фронт се числи към онези формирования, които с обещанията си за лесни решения на сложните въпроси се нароиха в последно време като отровни гъби в не една и две държави от ЕС. Какви са възможностите пред кабинета на Борисов оттук нататък?
Всичко ще зависи от това дали той ще успее да озапти патриотите. Ако правителството започне да превръща в закони предизборните обещания на ПФ, това неминуемо ще доведе до ескалация на етническото напрежение, което Турция като защитник на българските турци няма да наблюдава безучастно. Под натиска на ЕС Борисов не даде на ПФ министерски постове. Така националистите останаха извън първия ешелон на властта, но това поражда въпроса защо им е на патриотите тогава да подкрепят кабинета? Дали пък не са им обещани назначения във втория ешелон, или пък пари? Това засега остава тайна, но едно нещо е абсолютно сигурно: подкрепата на патриотите за управлението на Борисов едва ли е безплатна.
Предизвикателствата пред новото управление са големи. България не е решила банковата криза, икономическите перспективи пред най-бедната членка на ЕС не са обнадеждаващи, а зимата идва. Много българи ще мръзнат отново на студа поради непосилните сметки за парно. Населението на страната трупа все по-голяма политическа умора и тя проличава от избирателната активност, която от около 90% на първите демократични избори през 1990 г. е спаднала до 51 процента на последните парламентарни избори. Но ето че кабинетът възроди идеята за въвеждане на задължителното гласуване в България, която идея ГЕРБ лансира още когато партията беше в опозиция. Тогава предложението се провали, но днес новите управляващи имат повече шансове да го прокарат, тъй като по този въпрос получават подкрепа от части от Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Също и някои представители на опозиционната БСП, изглежда, харесват идеята. Зад нея прозира по-далечната цел - по този начин да бъде отслабена турската партия ДПС, която е подозирана, че в най-голяма степен се възползва от купуването на гласове. Именно поради това обаче движението вероятно ще се опита да оспори като противоконституционно въвеждането на задължителното гласуване.

Михаел Мартенс, ,,Франкфуртер алгемайне цайтунг"