Теодосий Спасов откри срещата, на която присъстваха и депутатите и членове на медийната комисия в НС Полина Карастоянова (ПФ) и Красимир Велчев (ГЕРБ)
От Атина
2,5 милиона българи работят в чужбина, а само 2 милиона в България. Общо 3,5 милиона наши сънародници живеят в различните ни диаспори зад граница, като всяка година между 13,000 и 24,000 души напускат България по данни от Националния статистически институт. Тези данни бяха изнесени при откриването на 11-ата световна среща на българските медии в Атина, на която участва и BG VOICE.
За последните 11 години само 230,000 от хората, които живеят зад граница, са се върнали в Родината. И още интересни факти - всяка година от чужбина в България се изпращат 1,7 млрд. лева.
Така те се превръщат в най-големия инвеститор в страната.
А познанието за българите по света се осъществява чрез медиите и училищата според участниците в медийната среща.
В хода на дискусията беше предложено да бъде създаден интернет форум и информационен канал, който да бъде захранван с новини от българските медии по света.
Според Георги Донков от Австрия до 2009 година в много точки по света, където живеят българи, има построени училища и усилията на днешните български общности по места са тези средища на образованието да бъдат запазвани, независимо по какъв начин се осигурява финансирането.
В Израел българската диаспора наброява около 7 хиляди души, каза Силвия Авдала.
Според Людмила Радева от българската общност в Украйна културният живот на българите се утвърждава от културния център "Паисий Хилендарски" и училището към него.
11-ата световна среща на българските медии се проведе от 4 до 8 ноември в гръцката столица Атина. Темата на форума е "Медиите и културните различия. Диалог между съседи".
В срещата участваха повече от 150 български журналисти както от страната, така и от български медии в чужбина.
В отделни панели се дискутираха проблемите и перспективите пред развитието на българските медии по света, но също така бяха обсъдени въпроси, засягащи перспективите за развитието на туризма, трансграничното сътрудничество, миграцията и бежанската вълна.
Тъй като срещата се провежда в гръцката столица, участниците говориха и за гръцката криза, както и за пътищата пред нейното преодоляване.
Организаторите на 11-тата световна среща са Асоциацията на българските медии по света и Българската телеграфна агенция.
През тази година Гърция е избрана за място на срещата и заради това, че тук се намира третата по големина общност от българи извън страната, а с Гърция ни свързва и тясно икономическо, политическо и културно сътрудничество.
През тази година в срещата на българските медии освен журналисти, медийни експерти и представители на бизнеса участваха министърът на туризма Николина Ангелкова, министърът на образованието проф. Тодор Танев, Ивайло Калфин - министър на труда и социалната политика.
Първата световна среща на българските журналисти се проведе през 2005 г. в София. След това нейни домакини бяха Чикаго, Рим, Мадрид, Варна и Бургас, Виена, Амстердам, Букурещ, Пловдив и Велико Търново, Босилеград и Цариброд.
Единайсетата световна среща на българските медии се осъществява с подкрепата на "ЧЕЗ България", "Кока-Кола България", "ЕКО България", "Мтел", "Eurobank Ergasias", "Пощенска банка", "Аурубис България", "Вайс профил", "Софиямед".
БНР пуска радио в Чикаго през 2016 г. БНР предвижда създаването на програма за българските общности в чужбина. Това съобщи Христин Стрижлев, член на управителния съвет на БНР, по време на дискусия в рамките на Единадесетата световна среща на българските медии, организирана от БТА и АБМС в гръцката столица Атина. Време е вече БНР да покаже самочувствие на сериозна обществена медия, тоест да намери начин да разшири територията си на покритие и извън страната в тези региони, държави и населени места, където има компактно българско население, заяви Стрижлев. Той обясни, че това може да стане, като се наемат или получат лицензи за излъчване в съответните места или се наеме време от вече съществуващи радиостанции. Като друг важен аспект на тази идея той открои създаването на съдържание, което да е интересно за общностите в чужбина. То може да е еднакво, различно, изцяло оригинална програма или компилация от вече съществуващите програми на БНР, отбеляза Стрижлев и заяви, че БНР очаква мнения и предложения от участниците в срещата, за да бъде идеята по-полезна. Първият старт на такава програма се очаква да бъде в Чикаго с два часа всекидневно. Водим разговори още с Босилеград, Димитровград и Украйна, опции има и за Канада, добави Стрижлев. По думите му има осигурено финансиране за програмата. То ще бъде факт благодарение на нашите икономии чрез спирането на едни ненужни предаватели в България, възможност за средства има по комуникационната програма на МВнР, допълни Христин Стрижлев. |