Украинското разузнаване публикува кадри, за които твърди, че показват атаката и потапянето на руската ракетна корвета "Ивановец". Това е вторият ракетен кораб, който украинците унищожават (загубата още не е потвърдена от руското военно министерство) след зрелищното потапяне на крайцера "Москва" и успехът показва, че Киев намира възможности да се противопоставя на руското превъзходство в Черно море.
"Ивановец" е въоръжен е с противокорабни крилати ракети и оборудван със система за радиоелектронна борба "Вимпел Р2" (включва радарните системи МР-405-1 и МР-405). Модификацията е доста стара, но продължава употребата й на нови руски кораби. Самият кораб, който по руската класификация се води ракетен катер, е строен през 1988-1989 година и струва, по оценки, около 70 милиона долара.
Корветата от кЛас "Тарантул" (по класификацията на НАТО) е с дължина над 56 метра, ширина повече от 10 метра и газене 4.36 м. Водоизместимостта й е почти 500 тона, а максималната скорост достига 38 възела. При по-умерен ход от 20 възела обсегът на действие е 1600 мили.
Въоръжението на кораба е 4 противокорабни ракетни установки "Москит" (4 ракети), едно 76.2 мм корабно оръдие АК-176, две установки АК-630 с по 6 броя 30 мм цеви, една преносима зенитна система "Игла". Екипажът е 41 души и ако е бил в пълен състав по време на атаката, те са загинали, поне според украинското разузнаване.
Системата "Вимпел 2" на борда показва, че корветата може да е участвала в действия по радиоелектронна борба. Успешният удар, който е осъществен въпреки наличието на автоматичната артилерийска установка за надводни цели АК-176М, способна да прави 120 - 130 изстрела в минута (автоматични, полуавтоматични и ръчни) с максимален обсег почти 16 км, показва, че украинската страна подобрява тактиката си и употребата на групи от малки безпилотни лодки няма адекватна контрамярка в арсенала и тактиката на руския флот. По неподвижни обекти като пристанища и складове Украйна използва успешно крилати ракети.
Като се започне от потапянето на крайцера "Москва", украинските военни реализираха редица впечатляващи успехи, подобни на последния, и принудиха руския Черноморски флот да пребазира много кораби от Севастопол в Новоросийск. Това намали интензивността на руския ракетен обстрел от морето, без да може да го спре напълно, и лиши Русия от възможността непрекъснато да заплашва маршрутите на украинските търговски кораби, които имат възможност да продължат да действат и след прекратяването на споразумението за износ на украинско зърно. Това е стратегически успех за Украйна и той ще продължи да бъде значим, докато нейните военни продължават да намират пролуки за удари по руските военни съдове.
