сн. „Спортал“
Елица Янкова, която спечели бронз на олимпиадата, бе посрещната като царица на летище София. Тя бе понесена на ръце при появата си на българска земя, след като се окичи с медала в категория до 48 кг в свободната борба при жените. „Сбих се за бронзовия медал! Знаех, че тази една точка трябва да я удържа на всяка цена и го направих. Знаех, че ако спечеля медал, го печеля за цяла България. Мечтая за олимпийска титла в Токио след 4 години, бяха първите думи на „бронзовата" Елица на Родна земя. - Благодаря много на семейството ми и на моя приятел. Те ме подкрепяха и в най-трудните ми моменти. Съжалявам, че загубих полуфинала - не подходих агресивно, сбърках тактиката. Сега отивам във Варна. Толкова дълго чаках, за да се прибера и да си отпочина на спокойствие."
Приятелят й Мехмед Рамадан е също е елитен състезател. Той е шампион на България по борба при юношите.
Как изживяхте победата на Елица в мача за бронза?
- Бяхме се събрали целият национален отбор за юноши и кадети заедно с треньорите. Стискахме палци и я подкрепяхме много пред телевизора. Тя наистина е голяма боркиня. Истинска биткаджийка. Дава всичко от себе си на всеки двубой. Затова заслужи медала. Познаваме се от две години. Гаджета сме от шест месеца. Не съм бил с нея на големи първенства, но я подкрепям винаги, преди да замине. Най-важното е да се пази от контузии.
Имала е травма на прешлена. Как успя да се справи с нея?
- Наистина имаше тежък период. Мислех, че след тази операция няма да се бори на големи първенства поне 2 месеца, защото операцията беше опасна. Тя е много упорита. Голям инат. Месец след операцията показа на какво е способна и стигна до второто място на европейските олимпийски игри в Баку.
Какво й пожелахте, преди да замине?
- Прегърнах я силно. Казах й: „Любовче, желая ти успех. Знам, че ще го направиш, само се пази от контузии и се върни жива и здрава с медала."
