Посланикът си отива

На второто бизнес роуд шоу през 2011 г. – Борислав Стефанов (Агенция за инвестиции), Елена Поптодорава и Джеймс Уорлик

Тя се е превърнала в запазената марка на българската дипломация. Спряла е да брои министрите на външните работи, които са се сменили, докато тя е била посланик. Елена Поптодорова е може би най-известният български дипломат. След два мандата и общо 12 години и 6 месеца като наш посланик в САЩ тя се прибира в България. Билетът й е за 16 май. И този път изглежда, че път назад няма.

"Даже няма емоции сега, защото живея в ритъма на деня. Още имам срещи. Те са т.нар. прощални, но във всички срещи обсъждаме конкретни въпроси за България, така че още нямам усещането, че тръгвам", каза в интервю за BG VOICE Поптодорова. Когато не е в срещи, тя опакова багаж в куфари и кашони.

Когато Поптодорова идва тук през 2002 година, България е съвсем друга държава. През първите години като посланик участва в създаването на групата за приятелство между САЩ и България в Конгреса и корпуса от почетни консули. На плещите й падат преговорите по споразумението за отбраната, усилието за освобождаването на българските медици в Либия, членството на страната ни в НАТО и Европейския съюз. "Като цяло най-важното за мен е, че България се споменава по-често и това беше амбицията ми - да не бъдем една мъглява географска представа с репутация от времето на 1983 година, което заварих тук - казва Поптодорова. - България беше гледана като държавата от съветския блок с всички негативи, които това носеше, и с няколко живописни щриха - чадър (атентата срещу дисидента Георги Марков в Лондон, бел.ред.), подозрения за атентат срещу папата... Така че главната задача беше да се променя образът, репутацията. Това беше най-трудно."

Наред с тези важни за държавата в преход въпроси Поптодорова се заема и с другата страна на работата - обслужването на стотиците хиляди българи, които живеят в САЩ, и отварянето на дипломатическите служби към тях. През 2003 година отваря врати генералното ни консулство в Лос Анджелис, а две години по-късно и това в Чикаго. Тя въвежда правилото, че ако българин почука на която и да е врата на наша мисия, тя се отваря и той е обслужен независимо от работното време и дали човекът живее в щат, който се покрива от съответното консулство, или не. През годините оплакванията от лошо обслужване драматично намаляха, въпреки че едва десетина души в четирите ни консулства трябва да се справят с нуждите на близо половин милион българи в САЩ. През годините служителите на посолството разказват как Поптодорова собственоръчно участва в почистването и поддръжката на посолството ни във Вашингтон, което се намира в сравнително стара сграда и без бюджет за ремонти.

В началото на втория й мандат през 2010 г. дори трябва да се бори с новината, че комикът Шкумбата е назначен за консулски служител в Чикаго.

Един въпрос обаче остава нерешен по време на двата й мандата тук. "Визите", възкликва тя. Поптодорова е внимателен песимист по този въпрос и припомня как държавата е пропуснала възможност да реши това преди години. "Ние не направихме задължителни две-три стъпки през 2008 г. България можеше да се нареди в Розовата градина в Белия дом, когато други държави бяха включени в безвизовата програма. Проблемът беше изцяло наш и свързан с един опорочен търг за паспорти за биометрични данни - така изпуснахме един сравнително кратък прозорец за възможност и затова тогава бяхме зрители, а не участници", припомня историята на болезнения въпрос. Сега тя се надява, че е възможен успех с общите усилия на Европейския съюз. Но дори и през последните си дни настоява пред властите в САЩ за решаване на този проблем. Във вторник отново е повдигнала въпроса на прощалната си среща с Тони Блинкен - заместника на държавния секретар Джон Кери. "Не е справедливо. Истината е, че никога българи не са създавали тежки проблеми - няма много високи бройки на незаконно оставане, сериозни криминални прояви, тероризъм", смята посланикът. И припомня, че това не е само български проблем, а пет държави се борят с такъв проблем. "Не непременно българите сме нарочени, а често остава такова впечатление", казва Поптодорова. Но цялостната среда във Вашингтон в момента е враждебна към разширяването на безвизовата програма.

Това, с което обаче се гордее най-много е нещо, което и зам.секретарят Блинкен й припомня още в началото на последната им среща в Държавния департамент - Поптодорова успява да постигне нечувано за американската столица постижение - преименуване на площад. От края на 2013 г. кръстовището на улиците 22-а и R ще носи името на спасителя на евреите в България  Димитър Пешев. 

През годините Поптодорава се опитва да разшири и икономическото сътрудничество между България и Америка. Два пъти прави бизнес роуд шоута с бившия американския посланик Джеймс Уорлик, с когото обикалят големи градове и компании в опит да привлекат инвеститори за Родината. Често е критикувана, че защитава американските компании, които искат да проучват за шистов газ в България. Поптодорова обаче смята, че страната трябва да разгледа всички опции за диверсифициране на енергийната политика, т.е. да се отдалечим от руските зависимости в сектора.

За тези години Поптодорова се забърка само в един скандал - когато яростно защити служител на посолството, задържан с дипломатическа кола, защото карал с българска шофьорска книжка. Сцената в полицейския участник намери място на страниците на "Вашингтон пост", но това по-скоро засили бойния имидж на Поптодорова, отколкото да й навреди.

Това, с което ще я запомнят десетките български учители в Америка обаче, е безспорният й принос в увеличаване броя на нашите училища тук и тяхното легализиране с дипломи, признати от българските власти. "Тя първа видя и се захвана да го разреши още с първото си идване в Чикаго", спомня си директорът на "Джон Атанасов" Боянка Иванова.

Сега името на Поптодорова се спряга като потенциален кандидат за президент, вице на Плевнелиев или висок пост в ООН. "Имам няколко предложения. Трябва да реша какво да избера, но това ще стане, като се завърна в България. Обещавам, че първо ще кажа на BG VOICE", каза Поптодорова. Но отхвърля възможността да се премести в президентството.

По-големият въпрос е дали съдбата няма да й изиграе отново номер и да я върне отново в Америка.

При връчването на акредитивните си писма на президента Барак Обама