На разсъмване на 9 август 1962 г., след като предната вечер слуша любимия си композитор Шопен и написва последния стих от стихотворението „Счупен клон“, немско-швейцарският писател Херман Хесе умира. Това твърди Франсис Амалфи в "Лексикон на литературата". Шестдесет години по-късно си спомняме за великия автор. Херман Хесе е роден на 2 юли 1877 г. Родителите му били строги протестантски мисионери, които го изпратили в църковно училище, от което той избягал. Работи като часовникар и помощник-шлосер, започва да учи теология, но от ранна възраст е близо и до света на литературата. През 1911 г. пътува из Индия, а по време на Първата световна война работи в Червения кръст. Има демократични убеждения и често пише пацифистки статии, поради което след края на войната през 1919 г. заминава за Швейцария и две години по-късно става швейцарски гражданин. Той остава в тази страна до края на живота си и умира в Монтаньоли, Тичино, където е домакин на редица интелектуалци в изгнание, като Томас Ман и Бертолт Брехт. Той също така се среща с Карл Густав Юнг, с когото участва в няколко психоанализи. Въпреки че живее в Швейцария, Хесе публикува предимно в Германия, а през 1946 г. получава Нобелова награда за литература. В началото на създаването на множество произведения Хесе е повлиян от Фридрих Хьолдерлин, а след това пише, следвайки ученията на Достоевски, Ницше и Фройд. Публикува текстове в духа на немския романтизъм, подчертавайки копнежа по света на детството. Романите му са тематично и жанрово разнообразни, някои са вдъхновени от психоанализата и индийската философия и митология и във всички присъства търсенето на смисъла на живота. Ужасите на войната, следвоенните духовни сътресения и тежките лични грижи подхранват уединението на автора в самота, както се вижда от разказите и романите "Дамян" (1919), "Последното лято на Клингзор" (1920) и "Сидхарта" (1922). И в по-късния период от творчеството си Хесе се опитва да съчетае ума и стремежа, света на преживяванията и света на ценностите, като се сбогува със „стария светъл свят“. Стремейки се да се освободи от духовния товар на миналото, той отхвърля предразсъдъците и табутата и след нови кризи на артистичното съзнание търси смисъл в познавателните опити и преживявания на далекоизточната духовност. Опирайки се на Фройд, Ницше и Достоевски, Хесе търси изход от личния хаос и двойствеността в романа "Steppenwolf" от 1927 г. Това произведение се смята за връх в неговото творчество. „Степният вълк” е романизирана критика на съвременната цивилизация. Освен проблемите на идентичността и индивидуализма, романът се занимава и с критика на дребната буржоазия и социалните тенденции от следвоенния период. Първоначално работата е посрещната с незаинтересованост и отхвърляне. В САЩ, в някои федерални щати, книгата е забранена от училищните книжарници поради описване на "сексуални извращения" и употреба на наркотици. Романът придоби голяма популярност през 60-те и 70-те години на миналия век сред членовете на хипи движението, които намериха в Хесен своя духовен водач. Въпреки това, за най-добра се счита "Играта на стъклени мъниста" (1943), където науката, духовността и изкуството се срещат. Това е вид утопия с подчертана критика към съвременната цивилизация. Действието на романа се развива във въображаемата страна Касталия, някъде в Европа, през 23 век. Това е държава, заобиколена от голяма земя, където има постоянни борби за власт, много политика и секс, докато Касталия символизира интелектуалния свят. Романът съдържа философски елементи и въпроси като какво е знание, какво е красота, какво е истина? Играта на стъклени перли се свързва както с будистката философия, така и с източните духовни практики. Хесе намира вдъхновение за книгата "Сидхарта" в периода на възникване на будизма. Въпреки че Индия е неговото вдъхновение и въпреки че творчеството му е своеобразна ода за тази страна, "Сидхарта" е не само историята на Индия, но и историята на човека. Исторически Сидхарта е бил син на брамин, член на най-висшата каста. Цялото му детство и младост са били подготовка за поемане на ролята на баща, която пък я е наследил от баща си и т.н. Но Сидхарта не е сигурен дали иска да следва пътя на своите предци. Това е роман за израстването и търсенето на собствената идентичност, за сблъсъка на поколенията и отношенията между бащи и синове. В същото време творбата говори за приятелството, което продължава години наред и което всъщност никога не е прекъсвано, въпреки всички различия в мненията и нагласите. Накрая, това е и роман за взаимоотношенията между мъжете и жените. Книгата съчетава духовни съображения с психоанализа и философия. Хесе е автор на пътеписи и есета, но също така е бил художник и илюстратор на свои произведения. Други важни негови книги са: „Петър Камензинд“, „От Индия“, „Завръщането на Заратустра“, „Поглед към хаоса“, „Нарцис и Златоуст“, „Пътуване на изток“, „По следите на една мечта“. Самият Херман Хесе веднъж заявява: „Аз винаги съм на страната на потиснатите, на обвиняемите, на страната на гладните, а не на ситите“.
