В днешно време брачната многостранност става все по-разпространена. Получи и името си - полиамория.
Полиаморията се счита от психолозите за вид консенсусна моногамия, т.е. отворени отношения, в които и двамата партньори имат съгласието на другата страна да се виждат с други хора.
Последните изследвания разкриват, че около 21 процента от анкетираните биха участвали в някаква форма на моногамия по взаимно съгласие, а около пет процента вече са във връзка.
„Помниш ли, че бяхме с друг на Свети Валентин? Той излезе и направи секс с нея точно на празника. Първо си помислих, че няма значение, но после се разстроих“, спомня си Анита Касиди пред BBC.
„Говорихме за това“, отговори партньорът й Андреа Солца.
Анита е омъжена, а Андреа имала приятелка, когато започнали да се срещат. „Бях с едно момиче една година. Шест месеца по-късно й казах, че не съм моногамен, така че решихме да опитаме и да видим дали можем да го направим. Оказа се, че не можем, но тогава се запознах с Анита“, каза той.
Връзката му с Анита става сериозна, така че съпругът й осъзнава, че подобна ситуация не му отива. Разведохме се след две години моногамен брак, бяхме женени седем или осем години и бях все по-разочарована от несъответствието между нашето либидо и нужди“, разкрива Анита.
Психологът и сексуален педагог Лори Бет Бизби каза пред BBC:
„Понякога хората казват: как можеш да обичаш повече от един човек? Питам ги колко деца имаш. Колко кучета имаш? Това е едно и също нещо. Искаш ли някой по-малко? Любовта не е ограничена, времето и енергията са ограничени."
„Изследванията показват, че хората са по-щастливи в отношения, които не са моногамни. Може да е свързано с факта, че в такава връзка можеш да кажеш каквото искаш и е по-вероятно да го получиш“, казва психологът.
Според нея хората искат нещо ново и мистериозно, а това е невъзможно в дългосрочните връзки. „Когато не си моногамен, можеш да го откриеш в новите връзки и да освежиш старата си”, обяснява докторът.
