Еврозоната официално се намира в рецесия. Макар и малка, за момента тя е факт, пише "Политико".
Енергийните шокове, войната на Русия в Украйна, инфлацията и затягането на паричната политика стопираха растежа на европейската икономика. БВП на страните, приели еврото, се е свил с 0,1% през първите три месеца на 2023 г., сочат ревизираните данни на Евростат, статистическата служба на ЕС.
Новините се влошиха от преразглеждането на последното тримесечие на 2022 г. Вместо обявения по-рано нулев ръст на БВП, периодът е белязан от икономически спад с 0,1 процента.
Рецесията се определя като две последователни тримесечия на свиване на икономиката.
"Потреблението на домакинствата е било "силно засегнато" от високите цени и нарастващите лихвени проценти", коментира Андрю Кенингам, главен икономист за Европа в Capital Economics пред Си Ен Ен.
Кризата в разходите за живот е подхранена и от политиката на Европейската централна банка, която се опитва да овладее рекордната инфлация като вдига лихвените си проценти.
Най-голямата икономика в еврозоната, Германия, също е в рецесия, след като икономиката й бележи последователен спад през последните 6 месеца. През първите 3 месеца на 2023 година БВП на Германия бележи спад от 0,3 процента. През последното тримесечие на 2022 г. Берлин регистрира свиване от 0,5 процента.
Икономиката на Ирландия се е свила най-много, отбелязвайки спад с 4,6 процента. Литва, Холандия, Естония, Малта, Унгария и Гърция също са на минус.
Не всички страни от ЕС обаче отчитат свиване на икономиката си.
Икономиката на страните извън еврозоната изглежда по-оптимистично. БВП на Швеция бележи ръст от 0,6 процента за първото тримесечие на 2023 година. БВП на Дания е нараснало с 0,3 процента за същия период, а БВП на Чехия има положителен ръст от 0,1%. Румънската също бележи ръст от 0,1 процента.
За първото тримесечие на 2023 година БВП на България е нараснало с 2,0 процента, сочат данните на НСИ.
Прочети още
Полша бележи спад от -0,3 процента за първото тримесечие на 2023 година. Тя обаче не влиза в рецесия, защото е отбелязала положителен ръст от 2,3 процента за последното тримесечие на 2022 година. Подобна, макар и малко по-лоша е ситуацията с Унгария. Нейната икономика се е свила с 0,9 процента за първото тримесечие на 2023 година, но е нараснала с 0,4% за последното тримесечие на 2022 година.
Управителният съвет на ЕЦБ ще се срещне на 15 юни, за да определи лихвените си проценти.
"Повишаването на лихвените проценти през юни е заложено, но свиването укрепва аргументите на тези, които искат да направят пауза след това", каза Даниел Крал, старши икономист за Европа в Oxford Economics. "Има повече болка, която идва от затягането, което се случи в края на миналата година."
"Смятаме, че БВП вероятно ще се свие отново през второто тримесечие на 2023 година, тъй като ефектите от затягането на паричната политика продължават да се подхранват", казва Кенингам от Capital Economics.
