Сенатът подкрепи законопроект за разширяване на програмата за подслушване на телефонни разговори и прихващане на електронна кореспонденция на жители на други държави, заподозрени в тероризъм. Документът беше одобрен от горната камара на Конгреса и ще бъде подписан от президента Джо Байдън. Програмата изтече в полунощ на 20 април и законопроектът ще я удължи до 2026 г.
Административно-бюджетното управление на Белия дом по-рано заяви, че подкрепя разширяването на раздел 702 от Закона за наблюдение на чуждестранни разузнавания. Както следва от разпространения документ, администрацията смята, че ако програмата не бъде удължена, американските власти ще загубят инструмент, който им позволява да идентифицират заплахи за сигурността на страната.
Поправка от 2008 г. към Закона, приет първоначално през 1978 г. дава на разузнавателните агенции правото без съдебно одобрение да подслушват телефонни разговори и да преглеждат електронна кореспонденция между чуждестранни граждани, които се намират извън Съединените щати, но използват американски сателитни канали, комуникационни центрове или интернет сървъри, включително тези, които са собственост на големи компании. По принцип разузнавателните служби нямат право да извършват подобно
наблюдение на американци без заповед
Има обаче изключение – гражданите на САЩ могат да бъдат обект на програмата и да бъдат обект на наблюдение, ако имат контакт с чужденци, които са под наблюдение на разузнаването.
Американски съд установи миналата година, че
ФБР неправомерно е търсило в базата данни 278,000 пъти
за няколко години.
Служители от разузнавателната агенция и министерството на правосъдието казаха, че програмата е била от решаващо значение при случаи на контрабанда на наркотици, чуждестранни заплахи за киберсигурността и трансгранични престъпления.
Но разпоредбите на раздел 702 са били използвани многократно от правителствените агенции на САЩ за събиране и търсене в онлайн комуникациите на десетки хиляди американци без заповед.
Според доклад от 8 декември на Electronic Frontier Foundation (EFF), „агентите на ФБР са използвали базите данни на Раздел 702, за да проведат милиони търсения на комуникациите на американците, включително тези на протестиращи, активисти за расова справедливост, 19,000 дарители на кампания в Конгреса, журналисти и дори членове на Конгреса. Това изявление на EFF се основава на констатациите на доклад от 297 страници относно наблюдението по раздел 702, публикуван на 28 септември от Съвета за надзор на неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи (PCLOB), орган, натоварен от Белия дом да наблюдава и разследва функционирането на наблюдение без основание от страна на разузнавателните служби.
В раздел, наречен „Неподходящи запитвания“, например, PCLOB докладва, че анализатор от полеви офис на ФБР „рутинно е задавал въпроси за имената на жертви и свидетели на престъпления, въпреки че не е имало основания да се смята, че ще има някакво значение информация в базата данни на Раздел 702.“
В друг раздел, наречен „Запитвания, свързани с дейности по Първата поправка“, докладът казва, че агент на ФБР „е извършил 141 запитвания на идентификатори, свързани с активисти, които са били арестувани във връзка с протест срещу убийството на Джордж Флойд във Вашингтон, окръг Колумбия между 3 юни и 5 юни 2020 г., въпреки липсата на каквато и да е причина да се смята, че ще има информация за тези лица в базите данни по раздел 702.“
Тези два кратки примера доказват, че препратките към защитения статут на гражданите на САЩ в правилата на раздел 702 са напълно фалшиви. Базата данни за електронни комуникации, събирана от правителството на САЩ, съдържа всички, независимо дали са граждани на САЩ или не.
Според EFF, сега се разработват планове за разрешаване на „използването на тази безотчетна и извън контрол програма за масово наблюдение като нов начин за проверка на търсещите убежище чрез пресяване на техните цифрови комуникации… Този нов орган предлага да се даде възможност на имиграционните служби да проверяват цялата история на комуникацията, преди да решат дали даден имигрант може да влезе в страната.
През декември Сенатът гласува и разширяване на правомощията си за наблюдение. Така правоприлагащите агенции като ФБР и ЦРУ могат да продължат да преглеждат историята на сърфиране на американски граждани без необходимост от съдебна заповед.
Някои дори предполагат, че законът позволява на управляващите да
шпионират своите политически опоненти без последствия
Все по-голям брой хора сърфират в мрежата чрез VPN, за да попречат на техния интернет доставчик да проследява онлайн навиците им точно поради тези причини. Но в този случай ФБР вече може да поиска регистрационни файлове и от вашия VPN доставчик. Смартфоните, въоръжени с микрофони, камери и възможности за проследяване, могат изведнъж да започнат да изглеждат доста зловещи.
Допълнителни проучвания разкриват, че всички мнения, които се осмеляват да се отклонят от официалния наратив, се етикетират като фалшиви новини или дезинформация и се премахват незабавно и дори като метод за цензуриране на несъгласието.
Ако погледнете назад във времето, Клайв Хъмби, мозъкът зад Tesco Clubcard, пръв каза, че информацията е новият петрол през 2006 г. Но говорителят на TED, Джеймс Бридъл, твърди, че тя всъщност е новата ядрена енергия, която може да навреди.
Едуард Сноудън веднъж каза, че „да твърдиш, че не те е грижа за правото на личен живот, защото нямаш какво да криеш, не е по-различно от това да кажеш, че не те е грижа за свободата на словото, защото нямаш какво да кажеш“. Той добави: „Когато казвате „Нямам какво да крия“, вие казвате „Не ме интересува това право“.
Cloudflare наскоро съобщи, че използването на интернет се е увеличило с 40 процента в Сиатъл по време на пиковия период на пандемията. От уюта на домовете си, потребителите продължиха безкрайно да превъртат надолу емисиите с новини и да се разсейват със забавления.
Технологията, която е разработена, за да ни обедини, никога не трябва да ни разделя. Личните данни и навиците за сърфиране, които се управляват чрез алгоритми, както и бази данни, могат да се използват за изграждане на профил на това кои сме ние и за прогнозиране на бъдещите ни действия.
Когато кметът Бил де Блазио призова жителите на Ню Йорк да използват технологията на своите смартфони, за да доносят нарушителите на правилата за социална дистанция, общностите се обединиха в наводняването на услугата със снимки и мемета. Мащабът на реакцията принуди града да спре услугата временно.
Има ли доказателства, че програмите за масово наблюдение позволяват на правителствата да защитават гражданите и да спасяват животи? Или рискуват да бъдат използвани като инструмент за дискредитиране на всеки, когото властите смятат за заплаха? Това са все дебати, които всички трябва да водим.