Светът и човечеството се бори вече осми месец с пандемията от новия коронавирус, тръгнал в началото на 2020 г. от китайския град Ухан. Болните от коронавирус в света към този момент вече са над 22 млн. души. От началото на пандемията жертвите са над 778 000.
Това не е първата пандемия, която светът преживява и за това има много медицински доклади и сведения. Има обаче и примери от света на културата за това как известни хора са се борили със зарази и са се подлагали на изолации. Големият писател Ърнест Хемингуей е един от тях.
Войни, катастрофи, злополуки, приключения, бракове, жени, алкохол, котки, ФБР, сафари, Куба... Всичко има в богатия му, но и объркан живот. И, разбира се, безценното литературно богатство, което ни остави.
Неговите книги „И изгрява слънце“, „Сбогом на оръжията“, „Смърт следобед“, „Зелените хълмове на Африка“, „За кого бие камбаната“ му носят световна известност, докато през 1952 г., след почти 10 години творческо мълчание, Хемингуей се завръща отново със „Старецът и морето“, за който две години по-късно получава Нобелова награда за литература. „Твърде късно...“, казват приятелите му, а и той самият.
Своята ранима душа и фина чувствителност писателят често е прикривал с ексцентрични постъпки, остър саркастичен език и мъжкарско поведение. Но има случки в живота на този гений, които
са преобърнали съдбите на много хора
около него, не само неговата. Навремето и Хемингуей бил поставен под карантина със съпругата си... и любовницата си. Ето невероятната, но истинска история за това как Ърнест, съпругата му Хадли, любовницата му Полин Пфайфър, синът му Бамби и бавачката прекарват едно лято в самоизолация.
През лятото на 1926 г. Хемингуей е все още женен за първата си съпруга Хадли, с която имат 3-годишен син - Джак. Двамата пристигат в Париж няколко години по-рано по негова инициатива, за да преследва мечтата си да стане световноизвестен писател. Славата му вече носи много негативни емоции, неразбории в семейния му живот заради липсата на средства, няма време за никого покрай себе си освен да пише и да мисли за следващата си книга и слава. Хадли е „бедна като църковна мишка“, домакиня, домошарка, обича съпруга си и детето им според думите на критиците на Хемингуей. И някъде по пътя към Париж в живота им се появява Полин. Богатата наследница е със силен и непокорен характер, редактор на списание Vogue. Има собствено мнение за нещата от живота и любовта и отстоява своите разбирания по начин, който
не се харесва особено на околните
Хемингуей е силно впечатлен не само от парите на Полин, но и от поведението и разбиранията й за живота. И се отдава на чувствата си към нея без всякакво притеснение от Хадли. Когато съпругата му обаче разбира за аферата и иска обяснение, той реагира остро и дори я обвинява, че всъщност тя е истинският виновник за неговата забежка. Нещо повече, писателят е убеден, че всичко щяло да е наред, ако тя не е поискала обяснение за поведението му. При разговорите им двамата стигат до компромис в отношенията си, решават, че няма да се разделят и ще продължат да живеят заедно. Хадли разчита, че Ърнест с времето сам ще се откаже от Полин. Но това въобще не се случва. В един момент дори се налага съпругата да се примира с присъствието на любовницата. Хадли заминава със сина си в Антиб при техни заможни приятели – Сара и Джералд Мърфи, които обитават емблематичната по това време Вила Америка.
Домът им е същинско късче от рая
кацнал на терасовидни тревни площи и овощни градини. Именно те са бляскавата двойка, която Скот Фицджералд използва като вдъхновение за романа си „Нежна е нощта“. А Хемингуей отива в Мадрид, за да гледа бикоборците, като продължава да работи и върху романа си „И изгрява слънце“, където описва фестивала в Памплона и така го прави международно събитие.
Синът им Бамби – както го наричат двамата на галено – е измъчван от тежка кашлица, още докато семейството е в Париж. И в Антиб състоянието му се влошава. Притеснени за собствените си деца, семейство Мърфи спешно вика лекар в имението. Диагнозата е поставена – коклюш, по-известна като магарешка кашлица.
Хадли и болният й син са принудени да напуснат имението. За щастие, писателят Скот Фицджералд и съпругата му Зелда също летуват в Антиб и са наели малка къща, в която им предлагат да прекарат карантината.
Бамби е в ръцете на превъзходен английски лекар и се храни с пресни зеленчуци от градината - ситуацията е под контрол, Ърнест
няма за какво да се тревожи
освен за писането. „Семейство Фицджералд и Мърфи се отдръпват и „се държат на дистанция от нас, отровните хора“, пише Хадли до Хемингуей, въпреки че те редовно им изпращат провизии. Самотата и несигурността все повече започват да я измъчват. Опитва да се справи с нещастието и стреса с разходки и уиски. Един ден разбира, че Полин идва при тях. Биографите на Хемингуей допълват, че Пфайфър има имунитет срещу болестта, защото е изкарала магарешка кашлица като малка. Хадли обаче подозира, че съпругът й я е поканил. Но истината е друга. На 21 май Хадли пише на съпруга си, че би поканила Полин „да се отбие, ако иска“, добавяйки, че ще бъде „голяма шега“, ако се наложи тримата да прекарат лятото си на Френската Ривиера. Искрата на сложния любовен триъгълник е запалена от самата нея. И така, съвсем не на шега, Пфайфър пристига в къщата. Скоро към тях се присъединява и самият Хемингуей, който заварва може би едно от най-странните домакинства в цялата човешка история. Идеята, че трябва да дели една къща с две спални с любовница, ядосана съпруга, заразно болно дете и постоянно навъртаща се детегледачка, вероятно би отказала всеки мъж. Но Хемингуей по-късно описва ситуацията като „великолепно място за писане“. Тримата наистина стават пионери в социалното дистанциране, а семейства Фицджералд и Мърфи получават
билети за първия ред
на представлението. В ранните вечерни часове се отбиват с колите си за по питие в двора пред малката къща, докато Хадли, Ърнест и Полин отвръщат на наздравиците от верандата. В края на всяка вечеринка поставят бутилките си наопаки върху стърчащите основи на оградата. До края на престоя им, само няколко седмици по-късно, те се простират по цялата й дължина. Карантината се оказва успешна. Бамби оздравява, а други заразени няма. След няколко седмици триото се мести в съседен хотел, където детето продължава възстановяването си в компанията на бавачката. „Правехме всичко тримата“, спомня си Хадли по-късно. След като Полин се връща в Париж, изпраща многобройни писма на Ърнест. В едно от тях недвусмислено заявява: „Ще получа всичко, което искам.“ Не е изненада, че бракът на Хемингуей се разпада до края на лятото. Те преживяват карантината и магарешката кашлица, но диагнозата „Пфайфър“ се оказва фатална. Двамата се развеждат през януари 1927 г., а Хемингуей се жени за Полин през май. Тази история беше частично адаптирана от книгата на Лесли Блум „ Всички се държат зле: Истинската история зад шедьовъра на Хемингуей „Слънцето също изгрява“. Източник:
www.townandcountrymag.com
Само факти
Отношенията на Хемингуей с жените са толкова сложни и объркани, както целият му живот. Голямата си любов Агнес фон Куровски красавецът с горещ поглед среща по време на Първата световна война в болницата в Милано, където се възстановява. Тя е девет години по-голяма от него и въпреки плановете им да се оженят, той се прибира в Америка, а тя се жени за друг. Биографът му Джефри Мейърс твърди, че заради огромното си огорчение от развръзката на тази история писателят развива рефлекса да изоставя жените в живота си, преди те да го изоставят. Любовта му с Агнес, както и преживяванията му в Италия по време на войната, са основата на романа „Сбогом на оръжията“. Три от четирите съпруги на Хемингуей са писателки журналистки. С всяка следваща той започва връзка по време на брака си, след което се развежда. Когато се запознава с Полин, тя е най-добрата приятелка на тогавашната му жена Хадли. С Полин стават любовници и впоследствие тя става втората госпожа Хемингуей. Години по-късно бракът на Полин е застрашен от Марта Гелхорн – третата госпожа Хемингуей. Въпреки че е имал четири брака и три развода и при непрекъснатите си любовни авантюри Хемингуей е смятан за добър съпруг и баща. Третата му съпруга, Марта Гелхорн, е единствената, която сама инициира развода с него.
Оцеляващият Хемингуей
Повече от 70 са злополуките и болестите, които преживява Хемингуей през бурния си живот - две самолетни и две автомобилни катастрофи, падане от кон, нараняване от лъв и ухапване от акула, мозъчни сътресения, малария, рак на кожата, дезинтерия, пневмония, цироза, хипертония и диабет, разкъсан бъбрек и далак, фрактура на черепа, смачкан прешлен... Но той винаги оцелява. Не успява да се пребори единствено със себе си. На 2 юли 1961 г. Хемингуей взима любимата си пушка и изстрелва два куршума в главата си. В течение на няколко години писателят се бори с тежка депресия и влошено здраве. Той е лекуван с електрошокова терапия за маниакалната си депресия. След последното си пребиваване в клиниката Майо лечението почти изтрива неговата памет, което го прави практически неспособен да напише и дума. Според някои това е била последната капка, която прелива чашата на неговата депресия и го кара да дръпне спусъка. Въпреки че е установено самоубийството, вестниците съобщават, че е починал при инцидент. Пет години по-късно последната му жена Мери публично оповестява истината. Писателят се е застрелял с ловната си пушка „Винченцо Бернардели“. Днес този модел двуцевка носи името „Хемингуей“.
„Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него и мразя изключително много факта, че трябва да го напусна.“ Ърнест Хемингуей
