Църквата почита днес, 5 април, св. мчци Теодул и Агатопод.
През времето на римските императори Диоклетиан (284–305 г.) и Максимиан (286–305 г.), които били непримирими врагове на Христовата Църква, жестоко преследвали християните. В Солун живеели двама предани на Христа свещенослужители: старецът Агатопод и юношата Теодул. Агатопод бил дякон, а Теодул четец. И двамата водели чист и добродетелен живот.
Бог, по Своята милост, надарил младия Теодул с чудотворна сила. Той изцерил много болни от различни болести и обърнал мнозина езичници към Христа.
По заповед на императора било предприето гонение срещу християните в цялата империя. Управителите на всички области били задължени да заставят християните да се покланят пред езическите идоли и да им принесат жертва.
Прочети още
За ония, които не се подчинят на тази заповед, били предвидени жестоки наказания. Градоначалникът на Солун, за да сплаши християните, поставил на градския площад различни уреди за наказание на непокорните.
Някои християни напуснали тайно града, за да се спасят от преследванията на езичниците.
Други се изплашили от мъченията и се отказали от вярата си, а мнозина останали в града и били готови да понесат всички страдания, дори да приемат мъченическа смърт за името Христово.
В това число били Агатопод и Теодул.
Те останали в храма и непрекъснато се молели. Като узнали за тях, войниците ги заловили и ги хвърлили в тъмница, а след няколко дена ги изкарали на разпит пред градоначалника Фаустин.
Двамата вървели с бодри стъпки и весели лица. Като разчитал на мъдростта им, градоначалникът се надявал, че чрез лъжливи обещания и чрез дарове да склони Теодула да се отрече от вярата си.
Започнал да му предлага пари и почести, за да го склони да принесе жертва на идолите, но Теодул останал непреклонен.
Тогава градоначалникът издал следната смъртна присъда: "Теодул и Агатопод, понеже отказаха да принесат жертва на боговете, да бъдат удавени в морето".
Напразно приятели и познати молели мъчениците да принесат жертва на идолите, за да спасят живота си. Теодул и Агатопод останали непреклонни.
Присъдата била изпълнена. Устните им шептели молитва, когато ги хвърляли в морето, където загинали.
След известно време вълните изхвърлили телата им на брега. Приятелите им ги погребали с подобаваща чест.
