Църквата почита днес, 4 юни, Свети Митрофан, Патриарх Цариградски. Той бил съвременник на св. Константин Велики и племенник на римския император Пров. Управлявал Цариградската църква десет години. Когато Константин Велики видял за първи път св. Митрофан, обикнал го като баща. Във време на Първия вселенски събор св. Митрофан вече бил старец на 117 г. и като не могъл лично да вземе участие в работите на събора, определил своя викарен епископ Александър за свой представител.
Императорът изходатайствал от събора за св. Митрофан названието патриарх. И така той бил избран за първи цариградски патриарх. При това Константин Велики поканил целия събор да посети болния и престарял архипастир. Когато императорът го запитал кого желае да остави за свой наследник на патриаршеския престол, старецът посочил Александър. След това св. Митрофан се простил с всички и подир 10 дни предал душата си богу в 325 г., в четвъртия ден на месец юни, преживял от деня на раждането си всичко сто и седемнадесет години. На днешния ден Православната църква почита паметта и на светите мъченици, пострадали при царуването на римския император Клавдий, Фронтасий, Северин, Севериан и Сила. Св. Фронтасий, Северин, Севериан и Силан били изпратени от първия Петрагорийски епископ Фронтон да проповядват Божието слово.
По време на проповед ги хванал управителят Сквиридон и разгневен, заповядал да ги изведат на мястото за наказания извън града и да ги подложат на най-жестоки мъчения. Мъчителите забили в главите на страдалците железни гвоздеи по подобие на трънения венец на нашия Спасител и ги приковали към стълба. В главата на всеки имало по девет гвоздея. Но жестоката ярост на мъчителите не могла да отклони от вярата. След като управителят не могъл да победи светците с посочените мъчения, той взел окончателното решение за тях - заповядал да отсекат главите им.
Тогава светите мъченици, прекланяйки колене на земята и предавайки душите си на Бога, положили шиите си пред мъчителите и загинали мъченически. Нечестивите войници, които отсекли главите на мъчениците, хвърлили телата им за поругание на земята, оставяйки честните останки без погребение. Но Божествената сила извършила чудо. Телата на светците, при внезапното слизане на Светия Дух върху тях, оживели, и всяко едно, вземайки в ръце лежащата наблизо своя глава, без човешка помощ се изправило на нозете си и така се приближило до реката, наречена Ил. Като влезли във водата, оживелите тела на мъчениците вървели по нея като по суха земя. След като преминали реката, пред погледа на мнозина, в изумление наблюдаващи чудото, те се изкачили на високия хълм.
Там стигнали до църквата на Пречистата Божия Майка Дева Мария, в която се молел светият епископ Фронтон. Светите мъченици влезли в църквата и прекланяйки колене, положили главите си пред нозете на епископа, а телата си разпънали кръстообразно на земята, и отново станали мъртви. Тогава светият епископ Фронтон, с презвитера Аниан и с участието на множество народ, с почит и песнопения погребал Фронтасий, Северин и Силан в храма. А Севериан, по молба на една благочестива жена, погребал с почит на друго място, намиращо се в нейните владения, недалече от неговите свети състрадалци.
