На 82 години почина принц Андреас Сакскобургготски. На 21 март той отпразнува последния си рожден ден.
Принцът, който страдаше от Паркинсон, е израснал в САЩ и е близък приятел и роднина на българското, шведското и белгийското кралски семейства. Роден в замъка Касел - седалището на семейството му по майчина линия, той израства в Ню Орлиънс с майка си и втория ѝ съпруг, връщайки се редовно в Германия до постоянното си завръщане през 1965 г. Тогава завършва военната си служба и след нея се обучава като търговец на дървен материал.
Той е роден на 21 март 1943 г. в Долна Лужица, Германия. Син е на Фридрих Йосиас принц Сакскобургготски и принцеса Виктория Луиза. След развода им през 1946 г. той остава под попечителството на майка си, която се премества в семейния дом "Steinwaendt" в Австрия. Там тя се запознава и се жени за капитан Ричард Витен, който служи в американската армия в Залцбург, Австрия.
През 1949 г. военните преместват семейството му в Съединените щати, където той прекарва по-голямата част от детството и юношеството си. На 6 март 1954 г., на 12-годишна възраст, баща му става глава на къщата, а самият той става наследник на главата на херцогската къща. На 16-годишна възраст започва да посещава редовно Германия сам в подготовка за бъдещата си роля като глава на Сакскобургготската династия.
„По време на тези посещения се запознах със старите ловни традиции, които се превърнаха в страст на живота ми. Като двоен гражданин и в годините, когато младите хора служат на страната си, не беше трудно да стана пълноправен германски гражданин. През 1965 г. се върнах в Кобург и първото нещо, което направих, беше да се запиша в немско езиково училище. Не след дълго се присъединих към бронирания разузнавателен батальон 6, който беше разположен в Ютин, Шлезвиг-Холщайн, където служих от 1966 до 1968 г.“, пише принц Андреас в мемоарите си „Направих го по моя начин“. „След военната ми служба се обучавах в различни горски компании в Германия, по-специално като чирак търговец на дървен материал в Mueller & Son в Хамбург от 1969 г. до началото на 1971 г. През същата година се присъединих към отдела за покупки в Хамбург в MITSUI & Company, една от най-старите и най-големи финансови империи в историята на Япония, както и една от най-разнообразните и всеобхватни компании за търговия, инвестиции и услуги. Работата ми в MITSUI ме научи как да управлявам успешен бизнес“, продължава той.
През 1971 г. принц Андреас се жени за Карин Дюбелщайн, с която има три деца - принцеса Стефани, принц Хубертус и принц Александър. Те остават женени до смъртта ѝ през 2023 г., като принцесата страда от множествена склероза, а принцът - от болестта на Паркинсон.
Принц Андреас, който стана глава на династията през 1998 г., управляваше притежанията на семейството, включително ферми, гори и недвижими имоти, като притежаваше и замъка Грайнбург в Австрия, и Каленберг в Кобург, които придоби отново, след като беше продаден след Втората световна война.
След обединението на Германия принц Андреас успява да си върне собствеността върху загубените гори и земи. Принц Андреас беше близък с братовчед си, крал Карл XVI Густав от Швеция, и беше кръстник на принцеса Мадлен,. Той беше и приятел с белгийските и българските кралски и царски семейства, произлизащи от Сакскобургготската династия, но „съжаляваше, че връзките с британското кралско семейство бяха предимно несъществуващи, тъй като те показаха малък интерес към по-близки контакти с Кобург“. Принц Андреас е наследен от принц Хубертус, който ще оглави династията.
В мемоарите си „Направих го по моя начин“ принц Андреас пише: „Бях дете от периода на войната, един от онези, чиито ранни години бяха решително засегнати от лудостта, която постави Германия на колене. Въпреки това, когато отпразнувах петия си рожден ден, неизвестни за мен решения превърнаха Съединените американски щати в мой дом.“ Той смяташе детството си в Съединените щати за „истинско приключение“, защото семейството му – майка му, баща му и по-малката му сестра Виктория Витен, не бяха „ограничени от тежестите, които идват със социалното положение, историята и богатството“. „Вярвам, че израстването в Съединените американски щати, страна, за която все още имам специално място в сърцето ми, остави белег върху духа ми с различно отношение“, добави той.
