На 95-годишна възраст почина почетният папа Бенедикт XVI, съобщи Матео Бруни, говорител на пресслужбата на Ватикана.

Германският кардинал,

теолог Йозеф Рацингер се възкачи на папския престол през 2005 г. след смъртта на своя предшественик Йоан Павел II, приемайки името Бенедикт XVI. През 2013 г. той стана първият понтифекс от 600 години, който абдикира от папството. Бенедикт, който по това време беше на 85 години, обясни решението си с липсата на сила да управлява Римокатолическата църква.

Прочети още

Бенедикт XVI живееше през последните години със статут на почетен папа в сградата на бивш манастир на територията на Ватикана. Периодично той бе посещаван от сегашния понтифекс Франциск, към когото, по негово собствено признание, изпитваше голяма обич и дълбоко уважение.

През последните години той изглеждаше във все по-разклатено здраве

Проблемът със сексуалното малтретиране на деца преследваше папството му чак до последните му години, които бяха засенчени от твърдения, че той лично не е успял да спре четирима духовници, обвинени в малтретиране, докато е бил архиепископ на Мюнхен. Бенедикт твърдо отрече да е замесен в каквото и да било прикриване, а Ватикана категорично защити неговия опит за справяне със злоупотребите. Бившият папа имаше проблемен мандат в „Свети Петър” и често изглеждаше поразен от предизвикателствата, пред които е изправена църква, която губеше влияние и последователи. Годините на вълнения във Ватикана взеха своето и кулминираха в шокиращото му решение да стане първият папа от 1415 г., който се пенсионира. Това той направи в съобщение, предадено на кардиналите на латински. „Силата на ума и тялото... се влоши в мен до степен, че трябваше да призная неспособността си да изпълнявам адекватно службата“, каза 85-годишният тогава Бенедикт. Впоследствие засенчен от динамизма и популярността на своя приемник Франсис, Бенедикт беше цитиран една година по-късно да твърди, че решението за пенсионирането му е резултат от мистично преживяване. В интервю от март 2021 г. той призна, че „фанатичните“ католици многократно са изразявали съмнения относно това дали той се оттегля доброволно, но той настоя: „Има само един папа“.

На 78 години

той наследи дълго управлявалия и популярен Йоан Павел II през април 2005 г. Преди това той бе служил като главен изпълнител на доктрината на Църквата, спечелвайки си прозвището „Божият ротвайлер“ и репутацията на консервативен мислител по теологични въпроси. Като папа той беше подложен на критики за поредица от грешки в отношенията с обществеността и предполагаема липса на харизма. Най-важното бе, че заради зачестилите разкрития от лица за малтретирането им, включително сексуално, в детска възраст от свещеници, той беше критикуван за неспособността му да действа решително, за да сложи край на прикриването от страна на Църквата. Преди да бъде избран за папа, Бенедикт ръководеше доктриналната конгрегация на Ватикана, известна някога като Свещената служба на инквизицията, което го натовари с максимална отговорност да разследва случаите на злоупотреба. Той стана първият папа, който се извини за скандалите, които се появиха по света, като изрази "дълбоко разкаяние" и се срещна лично с жертвите. През 2010 г. той призна, че Църквата „не е действала достатъчно бързо или твърдо, за да предприеме необходимите действия“ по въпрос, който сериозно опетни нейния имидж. Но критиците го обвиниха, че не успява да наложи справедливост. „Той направи възвишени изявления. Той не подкрепи тези изявления с дело или действие. При неговото управление децата останаха изложени на риск“, каза Барбара Блейн, основателка и ръководителка на организацията Survivors Network, включваща лица, малтретирани от свещеници. Блейн почина през 2017 година. През януари 2022 г. изобличителен доклад, поръчан от църковните власти в Мюнхен, го обвини, че лично не е успял да спре малтретирането на непълнолетни от четирима свещеници, докато е бил архиепископ между 1977 и 1982 г. Помощниците на Бенедикт издадоха категорично опровержение, но в рядко лично изявление той поиска прошка за случилото се. „Мога само да изразя на всички жертви на сексуално насилие дълбокия си срам, дълбоката си скръб и искрената си молба за прошка. Имах големи отговорности в Католическата църква. Още по-голяма е болката ми за злоупотребите и грешките, които се случиха на различни места по време на моя мандат“, изтъкна той в писмо.

Бенедикт съсредоточи

голяма част от енергията си върху въпроси, скъпи на сърцето му: ролята на религията в съвременния свят, междурелигиозния диалог и критика на нерегулирания капитализъм, която имаше силен резонанс по време на световната икономическа криза през 2008 г. Той предизвика фурор по време на пътуване през 2009 г. до Светите земи, където призова за решение на израелско-палестинския конфликт с две държави. Той се бори да спре нарастващия секуларизъм на Запад и твърдо защитава традиционното католическо учение за абортите, евтаназията и гей браковете. Бенедикт отхвърли ръкополагането на жените и брака за свещеници и описа еднополовите връзки като унищожаващи същността на човешкото създание, с което си навлече критики, че принуждава Църквата да изглежда лишена от контакти.

Прочети още

Той разгневи мюсюлманския свят с реч през 2006 г., в която изглежда подкрепя мнението, че ислямът по своята същност е насилие, което предизвика смъртоносни протести в няколко страни, както и атаки срещу християни. През 2009 г. той оскърби евреите, като отмени отлъчването на епископ, отричащ Холокоста. Но той също спечели похвала от някои еврейски лидери за усилията си да възстанови взаимното доверие. Активистите срещу СПИН бяха разгневени, когато по време на пътуване до Африка Бенедикт каза, че използването на презерватив може да влоши кризата. По-късно обаче той стана първият папа, който санкционира използването им при определени обстоятелства за предотвратяване на ХИВ инфекция.

Ратцингер е роден

на 16 април 1927 г. в Марктл ам Ин, провинция Бавария. Неговият баща полицай и майка му, която си остана домакиня, насочват отрано академично надареното дете по пътя към религиозен живот, записвайки го на 12-годишна възраст в управлявано от църквата училище-интернат. През 1941 г. Ратцингер става член на хитлеристката младеж, както е било задължително за всички 14-годишни при нацистката власт Като син на активен антинацистки баща, това беше - според последващи разкази на него самия и на съвременници - стъпка, която той предприе неохотно и посещаваше толкова малко срещи, колкото можеше да му се размине. Бъдещият папа е ръкоположен за свещеник през 1951 г. и преподава в няколко университета, особено в Бон и Регенсбург, преди да дойде в Рим, за да работи като съветник на модернизиращия се Втори ватикански събор от 1962 до 1965 г. Папа Павел VI го назначава за архиепископ на Мюнхен през 1977 г. и го прави кардинал същата година. Биографът Питър Зеевалд каза пред АФП през юни 2020 г., че Бенедикт е бил „приземен човек... срещан във висшите кръгове, като същевременно остава много скромен, топъл човек“. Но той не успя да подпечата властта си в Курията, ръководният орган на Църквата, и също изглеждаше, че е изгубил контрол над семейството си. През 2012 г. неговият иконом Паоло Габриеле издаде секретни документи на медиите, което бе акт на предателство, дълбоко натъжил папата. Неговото папство също беше помрачено от скандал за пране на пари във Ватиканската банка, който разкри вътрешни борби между най-близките съюзници на Бенедикт. Бенедикт „всъщност не беше догматичен човек, а по-скоро човек, който беше откъснат от реалния свят“, каза Джефри Клайбер, професор по религия в Католическия университет в Лима.