26-годишната Йонми Парк вижда в детството си ужасяващи неща - страданията на севернокорейците от жестокия режим, от масовия глад, от повсеместната бедност и атмосферата на постоянен страх. По сметищата на родния й град редовно се виждали трупове на хора, включително бебета, измръзнали от студ. Чичото и бабата на Йонми починали от глад. В борбата си за оцеляване хората били принудени да се хранят дори с насекоми, разказва младата жена.
„Не ни беше позволено дори да мислим“
„В Северна Корея човек няма приятели“
