Бойко Борисов, министър-председател
Сравнете ставащото в България със ситуацията в нейните съседки - икономическа криза в Гърция, растяща безработица в части от бивша Югославия, политически смут в Румъния - и ще изплува едно изречение: „Ние сме абсолютен остров на стабилността", казва президентът на страната Росен Плевнелиев. Това твърдение се изказва от мнозина високопоставени български представители и в него има истина. Макар и икономиката да се сви с 5,5% в световната рецесия от 2009 г., за разлика от съседните Сърбия, Румъния и Гърция, България нямаше нужда от международен финансов спасителен план. Оттогава тя е имала 13% тримесечия на икономически растеж, макар и слаб. С един от най-ниските бюджетни дефицити и държавни дългове в ЕС България е една от само три страни заедно с Финландия и Дания, които покриват изцяло Маастрихтските критерии за членство в еврозоната. В страната не е имало масови улични демонстрации срещу строгите бюджетни икономии, макар и да са се организирали отделни протести по конкретни проблеми.
Подкрепата за правителството на премиера Бойко Борисов е спаднала от идването му на власт през 2009 г. с предизборна програма за борба с корупцията. Допитванията обаче сочат, че на парламентарните избори, които ще се проведат през юни или юли догодина, това може да се окаже първото правителство в посткомунистическата история на България, което да е преизбрано за втори мандат. „Не може да подценявате харизмата му.
Рейтингът му е висок
Хората му имат доверие", казва за бившия полицейски началник и носител на черен пояс по карате Борисов Огнян Шентов от Центъра за изследване на демокрацията.
Под повърхността на стабилност обаче дебне недоволство за състоянието на демокрацията, за това колко още трябва да се направи в борбата срещу корупцията и организираната престъпност и за нуждата от значителни реформи за укрепване на перспективите за растеж. България остава най-бедната страна в ЕС с най-ниска средна заплата. С помощта на фондовете на ЕС, които страната управлява по-умело, правителството запази усещането за напредък въпреки бавния растеж след кризата и необходимостта от ограничаване на държавните разходи. То построи метро в София и започна изграждането на автомагистрали и модернизирането на железопътни линии. При управлението на известния скулптор Вежди Рашидов, когото Борисов направи министър на културата, страната за пръв път от 80-те години модернизира театри и отвори нови музеи.
Който и да спечели изборите догодина ще се изправи пред големи предизвикателства, за да гарантира, че България ще се възползва в пълна степен от по-значително подобряване на икономиката на ЕС и за да осигури нужния растеж за стопяване на изоставането от по-богатите членки на ЕС, пише вестникът. „Започнахме да изпълняваме мечтите на българите за по-добри пътища и инфраструктура - както в София, така и в останалата част на България", казва министър-председателят Борисов. Въпреки това в Западна Европа съществува усещането, че страната - заедно със съседката си Румъния, е била допусната да се присъедини към ЕС, преди да е направила достатъчно за справянето с корупцията и организираната престъпност. Притеснителни са обвиненията, че
страната прави стъпка назад и в други сфери
Фактът, че популярността на Борисов и неговата партия ГЕРБ не са пострадали особено, може да се дължи не само на харизмата му и новите пътища, твърдят опонентите му.
Голямо значение имат и твърде благоразположените медии, значителна част от които са в ръцете на хора, лоялни към кабинета. Заместник-председателят на Европейската комисия Нели Крус писа до Борисов през октомври, запознавайки го с притесненията си за свободата на медиите в страната.
Бившият български еврокомисар Меглена Кунева, която наскоро основа своя партия, казва, че политически страната върви назад. „Бях главен преговарящ с ЕС, вярвайте ми, ако България трябваше днес да договаря членството си, нямаше да успее", казва тя. Георги Кадиев, кандидат за кмет на София от левицата, основната опозиция на ГЕРБ, е съгласен с това. „Най-големите проблеми на България по време на преговорите бяха по Глава 24 - Правосъдие и вътрешен ред. Не мисля, че България би могла да затвори тази глава днес", казва той. Борисов отхвърля подобни критики. „България е №1 по свобода на словото. Имаме 240 медии, ако не и повече. Всеки може да казва и пише каквото си иска", заявява той.
Има и такива, които смятат, че Борисов е хванал здраво властта, като назначава лоялни хора и използва възможностите на миналото си като полицейски шеф. Евгений Дайнов, професор и граждански активист, казва, че дълги годни българската демокрация е била само като фасада. Тази фасада все още отразява действителността, но днес на всичко отгоре имаме първия организиран опит да се създаде личен режим на управление", казва той.
Показателно за това как нещата се случват е станалото с номинацията на съдия Венета Марковска за Конституционния съд. Макар името й да не бе съвсем чисто, тя беше номинирана от парламента и се смяташе, че се ползва с подкрепата на ГЕРБ. Европейската комисия, без персонално да я назовава, запозна София със своите притеснения и заплаши с нов спешен доклад. Тогава президентът Плевнелиев, член на ГЕРБ, в крайна сметка успя да блокира встъпването на Марковска в длъжност.
Опозицията предупреждава за
евентуални опити вотът догодина да бъде манипулиран
Тя твърди, че местните избори миналата година са били най-мръсните от доста време. Много наблюдатели, включително и Евгений Дайнов, смятат, че сравнително добре развитото гражданско общество няма да позволи това да се случи. Който и да спечели изборите догодина обаче, ще се изправи срещу голямо предизвикателство - да направи така, че България да се възползва от подобряването на положението в Европа и да осигури нужния ръст, който би помогнал на страната да настигне по-богатите членки на ЕС. А и дори президентът Плевнелиев признава, че страната се нуждае от сериозни реформи в пропукващата се здравна и образователна система.
Истински напредък с върховенството на закона също е нужен, не само за да се отговори на очакванията на ЕС и обикновените българи, но също и за да се привлекат повече чуждестранни инвестиции. Проблемът на правителството не е в многото власт, казва Първан Симеонов от „Галъп", а в това, че тази власт не се използва за големи реформи. Управлението е често „ден за ден, дори час за час".
Нийл Бъкли, „Файненшъл таймс"
