сн. “Монитор”
Маргарита, Мария и Антония бяха приятелки. Поне така изглеждаше до деня, в който решиха да си поиграят на смъртоносна игра. Маргарита се беше разположила самодоволно на фотьойла и нямаше ни най-малка представа какво ще последва. Мария й предложи да й покаже някаква хватка и я стисна за гърлото. Тя направи знак на джудистката Антония да се присъедини. Маги наивно вярваше, че всичко това е просто игра. Но, редувайки се, двете я стискаха все по-силно и вече се бореше за въздух. Тя разбра истинските им намерения и започна да ги моли за милост, а в очите й се четеше панически ужас: "Пуснете ме. Вие луди ли сте, ще ме убиете. Натискате сънната ми артерия..." Но те я събориха на земята, едната от тях хвана краката й, а другата продължи да стиска гърлото й с всичка сила. Обезумялото момиче се опита да вика, но убийците затиснаха устата й с ръка. Тя риташе и драскаше, борейки се с последни сили за живота си. След половин час ожесточена схватка момичето повърна и спря да диша завинаги.
Антония и Мария отдавна обмисляха как да се отърват от хубавата си съученичка и „приятелка" Маргарита Гергененова. Те
с мъка търпяха нейния слънчев и жизнерадостен характер
Тя бе всичко, което те искаха да бъдат. Красива, обичана и популярна. А и момчетата я предпочитаха пред тях - и то момчета, които Антония Матева и Мария Дръндарова също харесваха. На двете просто им бе писнало от нея. Идваше им да я убият. В петъчното утро на 5 март 2004 г. те направиха точно това.
Обикновено приятелките се събираха у Антония, която живееше на ул. „Кукуш" в пловдивския квартал „Кючук Париж", защото родителите й бяха на работа през деня. В дома на Мария винаги имаше някакво присъствие, а момичетата искаха да са сами. Преднамерено или не, Антония и Мария поканиха Маргарита да дойде с тях. Без да знае, че взима най-фаталното решение в младия си живот, тя прие.
Веднага след като забелязаха, че "приятелката" им вече не диша, новоизпечените удушвачки завлякоха тялото на жертвата си в стаята на Антония и започнаха да умуват какво да правят с него. Най-напред съблякоха трупа и го оставиха само по бельо. Прибраха дрехите в найлонова торба, която скриха в апартамента. Увиха тялото в чаршаф и го качиха на тавана, където го набутаха в отдушника на асансьорната шахта и го покриха с дъски и чували. Доволни от това временно решение на проблема, двете успяха дори да изкарат пари от случилото се, като продадоха мобилния телефон на Маги в един магазин за употребявани апарати. Така се сдобиха с цели 20 лева,, с които се почерпиха в едно кафене.
Времето минаваше, а Маги така и не се прибра у дома. Майка й Цветана започна сериозно да се притеснява. Когато дъщеря й не се появи за вечеря, тя се обади в полицията. На следващия ден започна да звъни на роднини, познати и приятели. Звънна и на Антония. С хладнокръвието на изпечена лъжкиня
убийцата заяви, че Маргарита била излязла някъде
със своя братовчед Димитър. Майката се озадачи, защото нямаха такъв роднина, но все пак реши, че става въпрос за някакво недоразумение. Останалите обаждания не дадоха резултат. Никой не знаеше къде е Маги. Полицията бе впрегната в издирването на третия ден след смъртта. Обнадеждена все пак, че търсят детето й, Цветана прекара женския празник 8 март с изтерзана надежда.
Междувременно, необременени от подобни мисли, Мария и Антония с нищо не показваха, че крият някаква ужасна тайна. В неделния ден на 7 март те дори си спретнаха купон. Убийците поканиха бившия приятел на жертвата си, деветокласника Сашо, когото Мария харесваше. Събирането бе тържествено, все едно, че се отбелязваше някакво специално събитие. На следващия ден двете момичета решиха, че всъщност никак няма да е зле да споделят с някого какво са направили. На тях вече не им бе достатъчно да обсъждат стореното помежду си и изпитваха отчаяна потребност да забележат върху лицето на довереника си страхопочитание. Те разказаха за убийството на шестокласничката Кристина. Тя обаче не им повярва и се наложи да й показват нагледно, че не говорят празни приказки. Заведоха я на тавана, където й показаха скритото в асансьорната шахта тяло. "Видях носа на Маргарита и много се изплаших", ще разказва по-късно малката Криси. Доволни от стореното,
двете удушвачки заплашиха момичето
че ако каже на някого, и тя ще бъде последвана от същата съдба. Кристина обаче осъзна, че не бива да си мълчи за нещо толкова сериозно, и сподели със своята приятелка Ванчето, която я посъветва да отиде в полицията.
На 9 март в 19:00 ч. помръкналата Цветана получи обаждане от полицията. Казаха й да дойде бързо в управлението. Тя тръгна натам по домашно облекло, вярваща, че ей сега ще се види с дъщеря си, но същевременно, ядосана от безотговорното й изчезване, си повтаряше наум: „Ох, сега как ще я набия!" В районното я очакваше шок. Антония бе арестувана незабавно, а около час след нея задържаха и Мария. Когато ги закараха в управлението, двете видяха там своите съученички Кристина и Ванчето. Антония поклати заплашително глава срещу Кристина и демонстративно прокара пръст през гърлото си. Мария пък предупреди момичетата да внимават какво говорят, защото после ще съжаляват. Но два дни по-късно (на 11 март) двете приятелки направиха пълни самопризнания. Веднага щом се сдобиха с адвокати обаче, удушвачките промениха версията си и се опитаха да представят убийството като нещастен случай. Те заявиха, че Маргарита се е задушила, докато на игра са пробвали върху нея хватки от джудото. Тя била спряла да диша за около 30 секунди и двете се опитали да я свестят с изкуствено дишане, но не успели. На 13 януари 2005 г. съдът реши, че двете момичета са виновни в предумишленото и особено жестоко и мъчително убийство на своята съученичка. Антония Матева получи осем години затвор, а Мария девет, макар законът да предвижда при убийство от непълнолетен максималното наказание да е десет години. Родителите на Антония заявиха, че не чувстват вина за стореното от дъщеря им и не са допускали грешки във възпитанието й. Няколко месеца по-късно по-горна инстанция намали присъдите с по една година и половина.
През пролетта на 2009 г. Антония и Мария завършиха 12-и клас в Трудово-поправителното училище към Сливенския затвор с отличен успех. През изминалите години двете запазиха приятелството си.
Започнаха да посещават театрален курс в затвора
научиха се да бродират, да садят цветя, да рисуват празнични картички. През 2007 г. в един от епизодите на филм за детското насилие се появява Антония. Тя казва там: „Надявам се, като излезем, да се е позабравило! Много кофти, че стана така с Маргарита, ама..." Мария пък пише на родителите си: „Нямам търпение да се прибера вкъщи. Съсипах живота ви, но не мога да върна времето назад. Разбрах колко щастлива съм била преди, но не съм го осъзнавала. Говорите ми да съм силна, но вие бъдете, защото аз все някак си ще се оправя." На 7 декември 2009 г. Антония Матева бе освободена от затвора за добро поведение. Тя се върна в същия апартамент - домът на родителите си - в който през 2004 г. заедно с Мария убиха Маргарита. Оттогава превърна дома си в затвор - не излиза никъде от страх, че може да срещне родителите на жертвата си, а може би и от лесно обясним срам.
"Не чувствам озлобление към Антония и Мария. Животът на семейството ми е провален, техният също. Моята Маги по характер беше жизнерадостна, любвеобилна и искрена. Споделяше всичко", казва майката на Маги. Цветана Петрова сега е в чужбина и се утешава в прегръдките на втората си дъщеричка, която също носи името Маргарита - в памет на завинаги загубената си кака.
Станимир Павлов [email protected]
