Желю Желев не избърза, а изчака новият президент да встъпи в длъжност и той да съставя служебно правителство
Юлий Павлов
Рязката промяна в позицията на ГЕРБ за подкрепа на кабинет „Каракачанов" се получи, защото бе подценено отношението на европейските институции, на Европейската народна партия към формации от типа на тези, които влизат в Патриотичния фронт. Те са крайно нежелани за участие в правителства. В някои случаи са готови да ги преглътнат като подкрепящи, без да участват в управлението, в много редки случаи със скърцане на зъби могат да ги приемат и да участват тук-там с някой министър. Но само ако няма друго възможно решение. Това е отношението на Брюксел към крайни националистически и популистки партии и формации. Те са считат за сродни на Националния фронт на Льо Пен във Франция, на партията на Найджъл Фараж във Великобритания, и са абсолютно нежелан компонент на всяко управление.
В България, където нищо не изисква тяхното участие, те са пета по големина парламентарна група, нищо не обуславяше необходимост да бъдат легитимирани, като им се връчи мандат и още повече като им се даде право да определят министри и даже премиер. Беше много наивно да се смята, че ЕНП и Брюксел ще подминат заявеното намерение за подкрепа на такъв кабинет. Аз съм сигурен, че още вечерта след Консултативния съвет за национална сигурност хората от Брюксел са реагирали и затова на другия ден бяха извадени мотиви за отказа. Тези мотиви са реални - разминаванията с пенсиите, с бюджета, но в никакъв случай не са определящи за решението. Определящо е отношението на Брюксел към националистическите и популистките партии.
Сега следва важният въпрос трябва ли държавата да премине през 4 правителства за пет месеца. Трябва ли Росен Плевнелиев да назначава служебен кабинет за 20 дни, а после Румен Радев да прави свой. Конституцията не е категорична по този въпрос. По теория по-скоро води към това Плевнелиев да прави служебен кабинет. На практика обаче има възможно решение от тази праволинейна интерпретация. Да си припомним, че президентът Желю Желев през последния месец от мандата си не завъртя парламентарната рулетка, не възложи мандат на никоя партия и изчака новоизбрания президент Петър Стоянов да встъпи в длъжност. И той да започне тази така важна за държавата процедура - да разпусне парламента и да назначи служебно правителство. Такъв прецедент в българската история вече имаме. Другото възможно решение е да се назначи служебен кабинет от Плевнелиев, но той да бъде консултиран от Радев и да постигнат консенсус за министър-председателя и важните министерства - външни работи, МВР и финансите. Мнозина се подвеждат от факта, че Радев е отказал да иде на КСНС. Той отказа да узакони една сделка, която се готвеше зад гърба на избирателите.
Да продължи работата си още две години парламентът. Това се готвеше на Консултативния съвет. Може би, ако бяха избрали вариант, че мандатът се връчва на Реформаторския блок, това би могло да мине. Но вариантът, който те избраха - Патриотичния фронт, бе неспасяем. Така че да изчакаме, да не бързаме. Видяхме завоя на ГЕРБ. Радев не е взел категорична позиция и при подходящо съгласуване може да се намери решение. Но ние вече имаме прецедент с президента Желев.
По въпроса с изборните правила този парламент трябва да се съобразява с общоприетите правила в европейските демокрации. Сериозни промени в изборното законодателство не се правят в навечерието на избори. А у нас става въпрос не просто за сериозни промени, а за тотална смяна на избирателната система. Нужно е време за обсъждане и разяснение. Иначе и мажоритарната, и пропорционалната система си имат плюсове и минуси. Най-добрата, която съчетава предимствата без недостатъците на двата типа, е немската избирателна система. Има време да се пипне и Изборният кодекс.
Когато нещо е сбъркано, никога не е късно да бъде поправено. Трябва да има равно третиране на българските граждани в страната и чужбина. Ограниченията на броя изборни секции трябва да отпадне. И другото, което трябва да отпадне, е задължителното гласуване. 2,160,000 души казаха, че го искат на референдума. Но 4,700,000 български избиратели казаха „не". Или гласуваха против, или не участваха в референдума.
