Цветана Пиронкова стана първата българка след сестри Малееви, спечелила голям турнир по тенис. През изминалите 12 месеца пловдивчанката направи един от най-слабите сезони в кариерата си и бе на крачка да се откаже. Най-добрата българска тенисистка в последните години най-после спечели титла в турнир от календара на женската асоциация. При това в първия си финал. 8 поредни победи. Последната - 6:4, 6:4 срещу №9 в света Анжелик Кербер (Гер) на финала в Сидни. В Австралия Пиронкова започна от квалификациите и в три поредни мача победи тенисистки от топ 10 на ранглистата - Сара Ерани (Ит), бившата шампионка от "Уимбълдън" Петра Квитова (Чех) и полякинята с германски паспорт в двубоя за титлата. Освен огромната купа Цвети получи и чек за $120 хил., от които обаче трябва да се приспаднат данъците и разходите по пътуването на тенисистката и щаба. Общо до този момент тя е заработила бруто $2,646,147 от наградни фондове. ,,С какво да започна? Мамо, татко, вече имам титла", каза Пиронкова по време на награждаването. И разочарова публиката, като поздрави гаджето си. Огромната купа бе посветена на покойния дядо Никола - ,,специален човек, обичам те", който е баща на майката Радосвета, звезда на българското плуване. Както обикновено бащата и единствен треньор Кирил не показа особени емоции. За титлата в Сидни Цветана ще получи от спортното министерство в България 20,000 лв. и още 100,000 лв. за предолимпийска подготовка. Тя бе поздравена и от президента Росен Плевнелиев. ,,Вие сбъднахте една своя мечта и, вярвам, цяла България ще сподели емоцията ви от извоюваната победа", написа държавният глава. Пиронкова бе поздравена и от председателя на Народното събрание Михаил Миков. Победата на финала донесе на Цветана 495 точки за световната ранглиста и се очаква пловдивчанката да бъде около №60 в новата класация. За цялата 2013 г. Пиронкова събра едва 611 т. Последната българска тенисистка с титла в женската верига е Магдалена Малеева, която победи Шинобу Асагое (Яп) на финала на турнира на трева в Бирмингам през 2003 г. Последният финал също е на Магдалена - в Токио през 2004 г., когато загуби от Линдзи Девънпорт (САЩ). Това е пълен превод на пресконференцията й след награждаването.

Kое бе най-важното за победата ви тази вечер?

- Не мисля, че показах нещо специално в сравнение с предишните мачове. Просто запазих същото равнище на играта си. Опитвах се да държа топката в корта възможно най-дълго и да удрям възможно най-силно. Както и да се възползвам от възможностите за печеливши удари.

Играхте с превръзка на единия крак и опитвахте да си правите масаж в почивките, да не би тялото ви да е прекалено уморено след толкова мачове?

- Да, веднага след началото на мача болките започнаха. Не само в дясното бедро, но и в другото. Непрекъснато си казвах: "Господи, позволи ми да довърша този мач." Много съм щастлива, че успях, краката ми издържаха и спечелих.

Играхте първия си финал, но не изглеждахте нервна, когато трябваше да го приключите. Така ли бе наистина?

- Бях много нервна, но направих всичко възможно, за да не ми личи. Опитвах да се концентрирам максимално и да гледам само топката. Само топката с мисъл за следващата точка.

По време на награждаването емоциите май ви дойдоха повече и се разплакахте. Кажете ни нещо повече.

- Да, така е. Никак не бе лесно, като си помислих през какво съм преминала - не само през миналия сезон, но и през цялата ми кариера. Чаках този момент от много отдавна и все нещо ми липсваше. Сега го направих и всичко е като в картина на сюрреалист. Още не мога да повярвам, честно. Майка ми и баща ми са хората, които винаги са били с мен. За добро или за лошо те винаги са ме подкрепяли и окуражавали. Баща ми е и мой треньор и нормално се вълнува много.

Вече 8 г. сте в професионалния тенис с участие в над 200 турнира. Идвало ли ви е на ум да се откажете?

- Ще излъжа, ако кажа, че не съм мислила за това. Особено след толкова слабите резултати през миналата година. Но това е цел, която преследвам през целия си живот. Лош сезон - казах си, тъпа работа, но трябва да продължиш. Винаги трябва да вървиш напред.

Това като че ли бе най-добрата подготовка за следващата седмица. Вие сте в една и съща част на схемата с Винъс Уилямс. Чувствате ли се като състезателка, от която може да се очаква изненада?

- Не бих казала, че подготовката бе най-добрата след 8 поредни мача. Имам нужда от възстановяване. Но се чувствам страхотно. Е, тялото ми не е в най-добрата си форма, но разполагам с необходимото самочувствие и психическа настройка. Ще опитам същата стратегия.

Кога си помислихте, че можете да спечелите турнира?

- Може би след победата над Ерани. Помислих си: "В серия си, играеш добре, уверена си в себе си, защо пък да не вземеш и титлата?" Но се опитвах да държа тези неща далече от главата си, играех мач за мач.

Тази титла ще окаже ли влияние върху представянето ви през сезона? Гледате ли вече по-различно на това, което предстои?

- Още не съм мислила за това. Ще си казвам непрекъснато, че след толкова лош сезон миналата година открих, че трябва да живееш за момента. Спечелих титла, но тя не е дошла наготово и ще я отпразнувам както се полага. Уверена съм в себе си, знам, че мога да побеждавам, ще опитвам да го правя пак.

Струваха ли си усилията и страданията за тази титла?

- Разбира се. Казах вече за проблемите с краката. Но си помислих, че не бива да изпускам тази възможност и че трябва да играя, докато умра на корта.

Адреналинът помага в трудните моменти, но сега имам чувството, че като ходя, краката ми ще се откачат от тялото.