Perseverance Rover вече лети към Марс като част от поредната мисия на НАСА за търсене на живот на Червената планета. Ракетата с марсианския робот от ново поколение бе успешно изстреляна на 30 юли и се очаква да кацне на марсианската повърхност на 18 февруари догодина. Мисията е за тестване на апаратура в подготовка на първия пилотиран полет на човечеството до Червената планета. За NASA това е деветото изпращане на апарат на повърхността. През юли започнаха марсиански мисии и на Обединените арабски емирства, и на Китай, но тази е може би най-сложната. Марсоходът Persevеrance ще трябва да произведе
годен за дишане от хора кислород
от марсианската атмосфера, да проведе първия полет на хеликоптер на планетата и да постави началото на системата за връщане на образци от марсианска почва на Земята.
Междувременно Perseverance ще използва наличните си инструменти да продължи търсенето на живот на планетата, разказва „Дневник“. Perseverance (в превод на български - „упоритост") ще кацне в кратера Джезеро (Jezero), разположен на западния ръб на равнината Изидис - гигантски ударен басейн на север от марсианския екватор на около 18 градуса ширина, 77 градуса дължина. Основната цел на Perseverance е астробиологична - да търси признаци на древен микробен живот - и роувърът ще кацне на място с висок потенциал за откриване на подобни данни. Западната част на равнината Изидис е една от най-старите и интересни от гледна точка на науката части на Марс. Учените от НАСА смятат, че кратерът с ширина 45 км е бил дъно на езеро преди 3.5 млрд. години - името Jezero идва
от славянската дума за „езеро“
- както и на древна делта на река. На подобни места биха могли да бъдат запазени древни органични молекули.
Кратерът предлага много обещаващи цели за вземане на проби от поне пет вида скали, особено от ръба на кратера. Части от кратера са особено богати на карбонати - утаечни скали и минерали, които на Земята помагат за запазването на фосилизирани признаци на древен живот. Джезеро и Изидис са част от по-голямата равнина Утопия - това е предпочитаното място за кацане не само за НАСА, но и вече за сондите на Китай, заради равниния си терен и ниската надморска височина - това означава, че има повече време и атмосфера за забавянето на апарата, така че спускането на повърхността би трябвало да е по-безопасно.
Сондата Beagle на Европейската космическа агенция също се бе насочила към този регион, но претърпя катастрофа при кацането. След сондите Mariner през 60-те и 70-те години на миналия век, които направиха първите снимки от планетата, Viking 1 и 2 на НАСА продължиха търсенето на живот на Марс, което доведе и до роувъра Curiosity. „Научихме, че Марс има
разнообразие от обитаеми среди“
казва астробиологът Кенда Линч от Университета в Хюстън. „Хората са по-позитивни, защото потенциално могат да намерят доказателства, че животът, в някакъв момент от миналото на Марс, е съществувал.“ Ако всичко мине по план, Perseverance трябва да кацне на 18 февруари 2021 г. „Това не е единствената делта на Марс, но е една от най-добре разположените за кацане“, казва Тимъти Гудж от Jackson School of Geosciences, който е един от хората, които са взели решението за мястото за кацане на Persveverance. Процесът е отнел проучването на над 60 евентуални места за кацане за последните пет години.
Марсоходът с размерите на автомобил
Persevеrance е марсоход от следващо поколение. Роувърът е с тегло 1000 килограма и е с размерите на автомобил (дълъг е три метра и широк 2,7 м). Подобно на предшественика си „Кюриосити“, разполага с шест колела, позволяващи му да преодолява скали. Марсоходът ще черпи енергия от ядрен миниреактор. Една от най-сложните маневри в пътешествието на Persevеrance, наричана от инженерите „седем минути терор“, ще бъде спускането му през марсианската атмосфера, когато роботизираният изследовател ще трябва да понесе екстремна топлина и скорост. Марсоходът ще трябва да разгъне комплект свръхзвукови парашути, преди да запали миниатюрни ракетни двигатели и да се спусне леко на повърхността. Persevеrance ще достави на Марс минихеликоптера „Инджинюъти“, който трябва да тества оборудване за бъдещи човешки мисии до Червената планета. САЩ планират да изпратят астронавти на Марс през 30-те години на настоящия век. Роботизираният изследовател е петият роувър, който НАСА изпраща на Марс след „Соджърнър“ (1997), „Спирит“ и „Опортюнити“ (2004) и „Кюриосити“ (2012). Подобно на предшествениците си, Persevеrance получи името си след конкурс, организиран сред ученици. „Кръстник“ на роувъра стана Алекс Мейдър от Бърк, щата Вирджиния.
Crew Dragon се върна от историческия полет
Два месеца след като започнаха нова глава в историята на космическата индустрия, астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли се върнаха с капсулата Crew Dragon, с която компанията SpaceX осъществи първия частен пилотиран полет в Космоса.
Бенкен и Хърли се върнаха на Земята, след като капсулата им кацна на едно от планираните за целта места в Мексиканския залив в неделя. На височина около 5.5 км се активираха спирачните парашути на кораба, а след няколко минути - на височина около 2 км, се отвориха и четирите основни парашута. Те забавиха Crew Dragon Endevour до скорост за безболезнено приводняване - от 563 до едва 24 км/ч (при 50 пъти по-голяма от първата скорост, докато апаратът бе в орбита). След успешния край Бенкен и Хърли трябваше да прекарат около час в носещата се из Мексиканския залив капсула до пристигане на екипите, които да ги прегледат и приберат. Цялото пътуване до приводняването продължи 21 часа. В края на септември предстои и първата шестмесечна мисия на Dragon - Crew-1 - която ще изпрати на борда на МКС трима астронавти от НАСА и един от японската космическа агенция.
Успешният край на мисията бе и очакваният повод НАСА да обяви нова ера в космическите полети, защото той предполага, че тя може да продължи с плановете си да възлага целия транспорт на хора в земната орбита на частни компании като SpaceX. Това е важно, защото средствата, които американската космическа агенция няма да заделя за изпращане на апарати например от Международната космическа станция, ще може да се пренасочат към приоритетите на САЩ - изпращане на астронавти до Марс и Луната.
И ОАЕ и Китай стъпват на Червената планета
Исторически мисии на Обединените арабски емирства и Китай до Марс също са в ход. На 21 юли сондата „Hope“ беше изстреляна с ракета „H2-A“ от космическия център „Танегашима“ в Япония, за да събира данни за времето и климата на Червената планета. ОАЕ имат ограничен опит в проектирането и производството на космически кораби. Както е известно, САЩ, Русия, Европа и Индия са единствените, отбелязали значителни успехи в областта до момента. Подобно предизвикателство, прието от арабския екип, свидетелства за техните амбиции за развитие. Арабските инженери, наставлявани от американските експерти, са произвели сложно устроената сонда само за шест години. Когато този спътник стигне до Марс, се очаква да предостави нови знания, разкривайки нов поглед върху условията на атмосферата на планетата. По-конкретно, учените смятат, че тази мисия може да помогне да разберем по-добре как Марс е загубил голяма част от въздуха си, а с него и голяма част от водата си. На 23 юли и Китай стартира успешно с ракетата Long March-5 своя шестколесен марсоход, заедно със сонда, от площадката Венчанг в южната част на провинция Хайнан. Китайският космически кораб трябва да пристигне на орбита около Червената планета през февруари. Наречен Tianwen-1, или „Въпроси към небето“, роувърът трябва да кацне в равнина в ударния басейн Утопия на север от екватора на Марс. Роботът е оборудван с радар за наблюдение на подземните повърхности. За първи път такова устройство ще бъде на Марс. Основната му цел е да изучава геологията на планетата. Tianwen-1 прилича много на роувърите на Spirit и Opportunity от 2000-та. Тежи около 240 кг и се захранва от сгъваеми слънчеви панели. Високата мачта носи камери, за да прави снимки и да подпомага навигацията. Пет допълнителни инструмента ще изследват минералогията на местните скали и ще търсят воден лед. Проучването с марсохода е само половината от мисията, защото космическият кораб също ще изучава планетата от орбита, използвайки набор от седем инструмента за дистанционно наблюдение.
