Военни медици се включиха активно в борбата срещу последните вълни на COVID-19. Сега Пентагонът разчита на това да използва опита им, за да изготви план при евентуална следваща криза, заплашваща голям брой население, независимо от естеството на заплахата. Техният опит, обясни генерал Глен ВанХерк, ще помогне за планирането на броя на персонала за медицинската реакция на военните така, че Пентагонът да може да осигури необходимите сили при друга пандемия, глобална криза или конфликт. Един от ключовите изводи беше, че малките военни екипи бяха много по-ценни от масовите движения на персонал и съоръжения в криза като тази, предизвикана от COVID-19. В първите дни на пандемията Пентагонът изпрати болнични кораби до Ню Йорк и Лос Анджелис и създаде масивни болнични съоръжения в конгресни центрове и паркинги в отговор на молбите на щатските власти. Идеята беше те да се използват за лечение на пациенти, които не са с COVID-19, което позволи на болниците да се съсредоточат върху по-тежките случаи на пандемията. Но се оказа, че твърде често
много легла останаха неизползвани
По-малко пациенти се нуждаеха от грижи извън коронавируса, отколкото се очакваше, а болниците все още бяха затрупани от болни с COVID-19. Тогава се появи по-гъвкав подход: военномедицински персонал да се намесва в помощ на изтощения болничен персонал като работи заедно с тях или в допълнителни зони за лечение в неизползвани пространства. „Това се промени с течение на времето“, обясни ВанХерк, който оглавява Северното командване на САЩ и отговаря за отбраната на страната.
Като цяло около 24 000 американски войници бяха включени в отговора на пандемията, включително близо 6000 медицински персонал в болниците и 5000 в пунктовете за ваксинация на населението по-късно. Миналата седмица последният военномедицински екип, който беше разположен за борба с пандемията, завърши престоя си в болницата на Университета в Юта и се отправи към дома си. ВанХерк заяви, че командването му пренаписва плановете за пандемии и инфекциозни болести и планира военни учения, за да определи дали САЩ разполагат с правилния баланс на военномедицински персонал в активната служба и сред резервите. Около 10 екипа от лекари, медицински сестри и друг персонал
или около 200 военни
са поставени под готовност за разгръщане до края на май, в случай че броят на заразените започне да се увеличава отново. Размерът на екипите варира от малък до среден. Д-р Кенси Грейвс, главен лекар в болницата към Университета на Юта, каза, че лечебното заведение най-накрая е решило да потърси помощ тази година, след като се наложило да бъдат отлагани медицински интервенции и затваряни отделения поради недостиг на персонал.
Операциите на някои пациенти са отлагани повече от веднъж заради голям брой критично болни. „Така че преди да дойдат военните, ние бяхме изправени пред изоставане в хирургията със стотици случаи и нямахме достатъчно персонал. Имахме уморен персонал“, каза Грейвс. След това пристига 25-членен медицински екип на Военноморските сили. „Много служители бяха претоварени“, спомня си и капитан Ариел Атиенца, главен медицински офицер на екипа на ВМС. „Те бяха изтощени. Не можеха да обслужват болните. Ние бяхме в състояние да запълним някои пропуски и необходими смени, които иначе биха останали без екипи, а натоварването от пациентите би било прекалено голямо за съществуващия персонал.“ Атиенца, семеен лекар, който е в армията от 21 години, прекарва коледните празници в болница в Ню Мексико, след което отива в Солт Лейк Сити през март. „С течение на времето - казва той - военните се научиха как да се интегрират безпроблемно в местните здравни заведения само за няколко дни“. Тази интеграция помогна на болничния персонал да се възстанови и навакса. „Преодоляхме около една четвърт от хирургичното ни изоставане“, каза Грейвс. „Този месец не извикахме резервен лекар за болничния екип... това се случи за първи път от няколко месеца. И от тогава не сме се обаждали на пациент с молба да отложи операцията си.“ ВанХерк каза, че пандемията също така е показала необходимостта от преразглеждане на веригата за доставки, за да се гарантира, че необходимото медицинско оборудване и
лекарства са налични
и да се провери дали някои от тях не идват от чуждестранни дистрибутори. „Ако разчитаме да ги получим от чужд производител и доставчик, тогава това може да е нещо, което е уязвимост в националната сигурност, с която трябва да се справим“, каза той. ВанХерк заяви също, че САЩ работят за по-добър анализ на тенденциите, за да предскажат нуждите от персонал, медицинска техника и предпазни средства. Военни и други правителствени експерти наблюдаваха нарастването на броя заразени с COVID-19, които се движат в цялата страна, и използваха тези данни, за да предскажат къде може да бъде следващото огнище, за да може персоналът да бъде подготвен да отиде там. Очевидна беше и необходимостта от психично-здравни грижи за военнослужещите. Членовете на екипа, работещи на тежки смени, често имаха нужда от някой, с когото да говорят. Лекари обясниха, че военномедицинският персонал не е свикнал да се грижи за толкова много хора с
множество здравословни проблеми
каквито са по-склонни да бъдат открити сред цивилното население, отколкото сред военните. „Нивото на заболеваемост и смърт в цивилния сектор беше с десетки повече от това, което някой е преживял в армията“, заяви лейтенант Сюзан Коблей, ръководител на един от армейските екипи, който сега е разположен във Форт Райли, Канзас, но скоро ще се премести в полигона Абърдийн в Мериленд. За цивилните болници урокът беше да знаят кога да извикат помощ. „Това беше мостът, който ни помогна да излезем от Омикрон и да сме в позиция, в която можем да се грижим добре за пациентите си“, каза Грейвс. „Не съм сигурен как щяхме да направим това без тях.“
