сн. Wikipedia

Когато се целувате страстно с някого, когото не познавате твърде добре, винаги бъдете нащрек. Една целувка може да ви докара хиляди главоболия, защото именно по този начин се предава вирусът на инфекциозната мононуклеоза. Наречена още жлезиста треска, тя е широко разпространено заболяване. Името й "болест на целувката" е, понеже заразяването става основно чрез слюнка. Вирусът на Епщайн Бар, който причинява заболяването, може да се предаде и по въздушно-капков път - при кашляне, кихане, при допир на общи повърхности и вещи, хранене от общи блюда и прибори. Среща се особено сред тийнейджърите - пикът на разпространението му е при 15-17-годишните, но истината е, че контакт с вируса може да има още в по-ранното детство. При 95% от възрастните на 35-40-годишна възраст се откриват антитела срещу вируса на Епщейн Бар, което означава, че някога организмът им се е сблъскал с него, независимо в каква степен го е покосил. Не всички, които се срещат с болестта на целувката, развиват мононуклеоза.

Симптомите при инфекция с Епщайн Бар вуриса включват повишена температура, умора, общо неразположение и възпалено гърло. Много често заболяването преминава леко, не му се обръща внимание, изкарва се „на крак" или заради близката симптоматика се приема за настинка, грип, гнойна ангина, цитомегаловирусна инфекция или др. Вероятно единственият отличителен белег за различаване на инфекцията с този специфичен херпесен вирус е по-силната болезненост на гърлото от друг път, но това е много индивидуално усещане.

Инкубационният период преди изявата на симптомите е между 4-6 седмици, като през това време вирусоносителят вече е заразен. Първите симптоми включват: загуба на апетит, треска, безсилие. Приблизително 3 дни след началото болестното състояние на организма се задълбочава - температурата е висока до и над 39 °C, като е възможно да достигне до 40 °C, гърлото е силно възпалено, сливиците са силно зачервени и оточни, подуват се и лимфните възли при врата. Прегледът невинаги е достатъчен за поставяне нa диагноза за мононуклеоза. При съмнения лекарят назначава кръвни изследвания. В началото на първичната инфекция се отчита повишаване на лимфоцитите в кръвта. Тук съществено значение има формата на белите кръвни клетки - тя издава болестта на целувката.

Показателно е и изследването за антитела срещу Епщайн Бар вируса (EBV). Те обаче могат да се установят едва две-три седмици след началото на заболяването. Мононуклеоза може да се заподозре и при абнормален резултат при изследване на чернодробната функция. Голяма част от хората - 20-80%, които изкарват мононуклеоза, продължават да предават вируса чрез слюнката години след излекуването. Както те, така и тези, при които не е отчетена първичната инфекция, отделят вируса през целия си живот при реактивирането му. Изолирането на тези хора не предпазва - твърде много са носителите на Епщайн Бар вируса, а и е трудно да се установи кой на кого е предал инфекцията.

Други симптоми могат да бъдат:

 - при най-малко в една трета от случаите върху сливиците се откриват бели налепи;

 - при половината се наблюдава уголемяване на далака;

 - възможно е да се установи и нарастване на черния дроб;

 - в една двадесетта от засегнатите се проявява обрив по тялото, подобен на дребна шарка с малки червени или розови пъпки;

 - среща се, макар и много рядко, подуване на горните клепачи.