„От малка съм израснала с килимите“, казва Надя и разказва без подкана необикновената история на своето семейство, звучаща като приказка. Имало едно време в малкото градче Костандово до Велинград майстори, извайвали килими-шедьоври, по които стъпвали крале... Всъщност приказката е съвсем съвременна и в нея участват семейство Парпулови - бащата Нино, синът Тодор и дъщерята Надя. От 25 години те ръководят предприятие за изработка на ръчни килими за британския кралски двор и за замъци и сгради на представителни институции в Обединеното кралство, Франция, Германия.
Върху килимите-шедьоври стъпва кралица Елизабет II в Бъкингамския дворец, в залата, където посреща държавни глави. Наши килими притежават холандската кралица Беатрикс, Джейн Чърчил – внучка на Уинстън Чърчил, Мик Джагър, бившият премиер Тони Блеър.
Килими има и в замъка Алнуик, където е заснета част от филмовата поредица “Хари Потър”. По стари картини и предания сръчни български ръце са изваяли реплика на най-прочутия килим от библиотеката на кралица Виктория, който отдавна не съществува. Той е в бившата лятна резиденция „Осбърн Хаус“ на остров Уайт. Построена е между 1845 и 1851 г. за кралица Виктория и принц Алберт. А приказката започва съвсем не приказно. Съкратеният след фалит на предприятие мебелен инженер Нино Парпулов е поканен от синдиката „Подкрепа“ като директор на тъкачното предприятие в Костандово в ликвидация. То е изцяло дотирано от държавата, килимите не се продават, а се разпращат по важни административни сгради и се подаряват. Тринадесетте сгради се приватизират и близо 1000 тъкачки от селата около Велинград остават на улицата - обучени кадри, но никога продукцията им не е била на свободния пазар и не е съобразена с него като десен и цвят. Нино съчувства на тъкачките и предлага на Суат Измирли - американец от Ню Йорк, роден в Турция, да финансира преквалификацията на тъкачките в качество, което да се котира на пазара. Започва най-голямата преквалификация в историята на Южна България: 1000 жени се учат да правят всичко. За да затвори цикъла, Нино създава условия за багрене на вълната, което дотогава се прави в Панагюрище.
През 1995 г. Парпулов започва износ на 700 кв. м модерни килими всеки месец за Ню Йорк, като връща всички натрупани кредити. От министерството на икономиката обаче са непреклонни - ликвидация. Започва разпродажба на сградите. Имало е моменти, в които буквално съдия-изпълнител влиза, реже килима, докато е на стан и гони работниците. Суат Измирли се отказва, губи се и пазарът в Ню Йорк. За късмет, в Костандово отива Дейвид Бамфорд, натоварен от британското министерство на икономиката да потърси в Източна Европа специализирани килимари, за изработката на килими за възстановяването на културното наследство на Великобритания. Единствено в Костандово той вижда кадри, достойни за такава тежка задача. В продължение на 2 години Бамфорд тества екипа със супер сложни шедьоври с историческа стойност, с над 200 цвята, финост и много внимание към детайла.
През това време започва разпродажбата на сградите на безценица и Нино предлага на Бамфорд да инвестира в екипа. След много перипетии и проблеми успяват да убедят държавата да им продаде две от сградите, приготвени за приятели на безценица. Купуват ги на двойна и тройна цена. В двата цеха остават 50 тъкачки и така се ражда новото българо-британско предприятие „Хемус“. Като съдружник Бамфорд включва и дъщерята на Нино, Надя, която тогава е на 18 години, все още учи в английската гимназия във Велинград, филиал на тази в Пазарджик, и помага много във връзката между Костандово и Острова. В началото голяма подкрепа оказва и съпругата на Нино, Бойка, която 2 години издържа семейството със заплатата си на учителка, и която загубват през 2018 г. В рамките на 4-5 години екипът натрупва каталог от хиляди цветове, а мебелният инженер Нино Парпулов проявява изключителен талант и усет към цветовете. Към момента има 8000 разработени формули за цветови нюанси на вълна. На килимарите се дават все по-сложни поръчки, а всеки килим минава през конкурс и нито едно цветово предложение от близо 400-те шедьовъра не е отхвърлено от британските комисии.
Големият успех на килимарите предизвиква интереса на принц Чарлз и през 2011 г. той кани на лична среща Дейвид Бамфорд и Нино Парпулов на негова територия в Уелс. „Тогава небесата се отвориха за нас“, казва Надя. Престолонаследникът на британския трон е готов да подпомогне финансово килимарите от Костандово чрез фондацията си, с единственото условие българска държавна институция да се ангажира с проекта. „Никой от българските управници тогава не се зае да му изпрати официална покана за посещение в България!“, възмущава се Надя. Виртуозите от Костандово преборват страни с традиции в килимарството като персийските майстори от Иран и китайците. „Оказа се, че организацията на работа, която сме създали с Дейвид през годините, няма еквивалент в света - казва Надя. - Изпълнявали сме поръчки и за Франция, Германия. На практика единственият източник на културно-исторически текстил, който да позволи реставрация на важни стаи от културно-историческото наследство в Европа, се оказваме ние. Подготвителната ни работа е много инженерна, до педантичност. Развили сме ноу-хауто си до степен на рутина“, казва Надя пред „Труд“. От децата на Нино Парпулов по-голяма жертва за фамилната кауза е направил синът Тодор, смята Надя. Брат й оставя на заден план мечтата си да стане актьор, макар да се снима с успех в много холивудски продукции в Бояна. След сериозно IT обучение Тодор прави десенацията на килимите, на базата на рисунки от 17-18 век от дворцови художници. Тодор обработва и дигитализира рисунките на милиметрова хартия.
Самата Надя Парпулова не приема като жертва включването си като един от управителите на семейната фирма. Тя завършва маркетинг в УНСС и публични финанси към университета „Йорк“ във Великобритания. После 6 години работи в отдел, свързан с управлението на донорски средства от Великобритания към България, при присъединяването ни към Европейския съюз. В Костандово се изработват килими за големи зали на 120 до 150 кв. м, а в момента в света никой не приема поръчка за повече от 30 кв. м. „Това е много рисково и изисква на всеки 5 см стриктен контрол, защото една грешка на килим от 150 квадрата е фатална“, казва Надя. Един такъв килим в голям размер се тъче 6 месеца и на него сядат 4-5 жени. Сред уникалните произведения на екипа от Костандово е и специална поръчка от Версай за отдавна изгубен през вековете килим на Луи XV, чийто дизайн изследователи опитвали да възстановят с години. От този шедьовър тръгва европейската следа в килимарството. Става въпрос за килимите „Савонри“. Те са гордостта на Европа. Правени са за тримата крале Луи XIV, Луи XV и Луи XVI и са революция в текстила, защото се отличават тотално от персийските десени от Ориента и за пръв път в тях се включват кралски регалии - корона, скиптър, герб.
Кралете дават поръчка на известни художници да направят 90 рисунки за килими за дворци. Една малка част от тях са изтъкани и когато се обзавежда Версай с тях, като дойде момент да се сменят с нови, ги изгарят и нарязват, защото смятат, че никой друг в света не е достоен да ги притежава. Единственият случай, при който не са унищожавали „Савонри“, е когато са ги подарявали на друг монарх, в моменти на договаряне. И така постепенно „Савонри“ стават килимите на европейската дипломация; килимите, с които се е правела политика в Европа векове наред и много малко от тях са съхранени в оригинал заради практиката да ги унищожават. „В момента сме възпроизвели 8 килима от този каталог, а един специалист французин ни каза: „Вие правите оригинал на „Савонри“, казва Надя.
Сръчните български ръце са възстановили и килим на Наполеон с неговия монограм в средата. В момента правят голям килим над 60 квадрата за замъка Гудуд. Фамилия Гудуд е втората по влияние след кралската фамилия. За този килим основния цвят го правят 4 месеца, защото колористът не може да им обясни какъв точно цвят му е в главата. Наскоро са завършени два тестови килима за музея „Джордж Вашингтон“. Сега очакват поръчка за един по-голям за една от залите на музея. „Беше голяма радост за нас, защото след 20 години отсъствие от американския пазар някой там изведнъж се сеща пак за нас и това е шанс“, споделя Надя. Все повече от обучените топ професионалистки тъкачки обаче една по една излизат в пенсия. Сега са 30, скоро ще са 20. Желаещи млади момичета има, но за тяхното 3-годишно обучение трябва да се плащат заплати, осигуровки, а това не е по силите на малкото предприятие. „Достатъчно е едно министерско постановление, да се отпуснат средства за обучение на нови кадри за това предприятие, което с шедьоврите си твори история и прославя България - казва Надя. - Иначе скоро приказката за килимите, по които стъпват крале, може да се разказва в минало време...“
