Д-р Бончо Бонев, невролог, психотерапевт

Тази тежка болест, която причинява огромни страдания на болните, е била открита от английския лекар Джеймс Паркинсон през 1817 година. В началото той я определил като „треперещ паралич". Това е хронично прогресивно заболяване на нервната система, в основата на което лежи недостатъчно изработване от мозъчните клетки на вещество, наречено допамин. Освен това страдат и други невромедиаторни системи на мозъка, заети с изработването на т.нар. вещества посредници. Обикновено човек се обръща към лекар, когато забележи забавеност на движенията си, скованост и повишен мускулен тонус (напрежение в мускулите). Понякога това може да бъде съпроводено с болки в шийния отдел на гръбначния стълб, в раменните или в лакътните стави. Пациентите се насочват към ортопед, мислейки, че страдат от остеохондроза или от артрит. Назначава им се лечение, което не помага, защото не отстранява причината за болките, която се дължи на дефицита на допамин.
Нашите движения се регулират от така наречените пирамидна и екстрапирамидна система на мозъка. Пирамидната система регулира произволните движения, а екстрапирамидната - автоматизираните, за които ние обикновено не се замисляме. Основен предавателен агент на екстрапирамидната система е допаминът, затова при недостига му работата на тази система се нарушава и непроизволните движения се затрудняват. Треперенето, което много често хората определят като неизменен симптом на паркинсонизма, не е задължително само при тази болест. Съществуват и други заболявания, при които се наблюдава този симптом. Често причина за треперенето се оказва така нареченото доброкачествено треперене или есенциален тремор. Това заболяване обаче не е свързано с дефицита на допамин и се лекува по съвършено различен начин. Затова човек винаги трябва да се консултира с опитен невролог, който ще съумее да различи болестта на Паркинсон от други заболявания със сходна симптоматика.

Треперенето при болестта на Паркинсон възниква в състояние на покой, когато пациентът е отпуснал тялото си. Треперенето е ритмично - 5-6 колебания в секунда. А при есенциалния тремор то възниква при заемането на определена поза - например когато болният е протегнал ръце напред, или при движения. За да се разграничи това заболяване, може да помогне един много прост тест, наречен „тест на двете чаши": трябва да се прелива вода от пълната в празната чаша. Пациент с болестта на Паркинсон може да извърши това без особени затруднения, дори и в забавено темпо. А болният с есенциален тремор ще разлее всичката вода поради силно изразеното треперене.

Лекото треперене може да бъде свързано и с възрастови изменения в нервната система (т.е. от стареенето), и с емоционално напрежение. Такова треперене не нарушава нормите на възрастово поведение. А тук ние говорим за треперене, което е силно изразено и много пречи. Това вече е заболяване.

Но няма установен единствен и специфичен фактор за болестта на Паркинсон. Може да се говори само за предразполагащи фактори за развитие на това заболяване или за фактори на риска. С известна увереност за причините за болестта може да се говори само за пациенти в относително млада възраст. Тази форма на заболяването се нарича ювенилна форма, когато са идентифицирани генетичните маркери на заболяването. В днешно време са известни около 15 гена - фактори на риска за развитие на болестта на Паркинсон.

Интересна ситуация възниква, когато пациентът казва: „Никой от моите близки не е страдал от такова заболяване." Налага се да обясняваме, че за съжаление все някога има първи път. А иначе такива генетични изследвания се правят на много малко места. Това би могло да бъде комбинация на гени, която е довела до развитие на болестта. Тази мутация може да настъпи при взаимодействие на два специфични набора на гените на мъжа и на жената. Вследствие на това техният син или дъщеря са придобили тази патологична мутация на гените, която води до развитието на заболяването.
Ювенилната форма на Паркинсон се развива доста рано - през второто, най-късно през третото десетилетие от живота на човек. Дори невролозите, свикнали със стереотипа, че паркинсонизмът е болест на старите хора, изпитват затруднения в диагностиката при тези пациенти. В такива ситуации се провежда диференциална диагностика с други заболявания, донякъде с болестта на Вилсон-Коновалов. Тя също започва рано и има сходни симптоми: треперене, скованост и забавени движения.
Все пак рискът от Паркинсон се увеличава с възрастта. Средната възраст за началото на болестта е около 60 години. Затова броят на болните от това заболяване като цяло е около 0,3 на сто, а сред хората, по-възрастни от 65 години - 3 на сто. След 80-годишна възраст процентът вече скача на 10. При ювенилната форма на заболяването (т.е. само при младата възраст) 5-10 на сто от хората са на възраст под 40 години. Така че възрастта е много убедителен фактор за риска от развитие на болестта на Паркинсон.

Що се отнася до външните фактори, то това е преди всичко попадане в организма на соли на тежките метали и на пестициди. Рисков фактор е живеенето в райони, където активно се използват пестициди. Голям риск за развитие на тази болест съществува при миньорите и при работещите в рудодобивната промишленост. Тук трябва да споменем за специфичния „манганов паркинсонизъм", свързан с добиването на токсична манганова руда. Колкото и да е странно, към професията на относителния риск спадат също така лекарите и учителите - може би заради голямото емоционално натоварване. Относителен рисков фактор е и полът - мъжете страдат два пъти повече от тази болест, отколкото жените.

И обратно - към факторите, намаляващи риска от това заболяване, колкото и странно да ви звучи, се причислява тютюнопушенето. И то не защото пушачите не биха доживели до тази възраст, а защото никотинът взаимодейства с определени рецептори в мозъка, стимулиращи изработването на допамин. Това важи и за близнаците, носители на гена на паркинсонизма. При изследвания, проведени в много страни, станало ясно, че при пушещи близнаци тази болест се развива три пъти по-рядко, отколкото при непушещи братя. Разбира се, никога не бихме призовали към пушене поради тази причина. Кофеинът, съдържащ се в натуралното кафе, също оказва защитно действие на невроните, които изработват допамина. Сега дори се създават лекарства, чийто механизъм на действие е същият като при кофеина. Японски изследователи са създали препарат, който е лишен от някои нежелателни свойства на кофеина и свързаното с него влияние върху сърдечносъдовата система. Много е полезен също и зеленият чай. 
Ето някои препоръки, които са важни за болния със симптоми за болестта на Паркинсон. Първо, във всички случаи трябва да отидете на невролог, а не да се правите, че няма проблеми. Неправилно започнатото лечение може след години да доведе до неблагоприятни последици, които биха могли да се избегнат, ако болестта се лекува правилно от самото начало. Затова е много важно да се намери компетентен в тази област специалист, за да изгради правилна стратегия и тактика на лечението ви. 
Второ, пациентът трябва да запази максимална социална и битова активност. Той не трябва да ограничава своите възможности. Опитът показва, че онези, които съумеят да запазят активността си, била тя социална, производствена и т.н., запазват и способността да се движат и да съхранят стабилен емоционален фон. Много важен фактор е болният да има здраво и пълноценно семейство, защото подкрепата му играе огромна роля при лечението.
Обичайните физически упражнения, полезни за всеки човек, са полезни и за болните от Паркинсон. Това са лечебна гимнастика, плуване и др. Много полезни за такива пациенти са танците. Има ситуации, когато човек много трудно се придвижва, но под акордите на музиката танцува великолепно. В момента на танца, когато звучи приятна мелодия, при болния се повишава емоционалният фон и поради тази причина той се движи много леко. След такива тренировки отново се формират загубени двигателни навици. В много клиники използват танцувална и музикотерапия.