Каналът, който пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на Панама, е изкуствено прокопан през 1914 г., за да се елиминира необходимостта от изминаване на дългия и опасен път на корабите през Магелановия проток или нос Хорн.
Той свързва Тихия океан с Атлантическия океан и разделя Северна от Южна Америка. Обявен е за едно от Седемте чудеса на модерния свят.
Преминавайки през него, кораб, отправил се от Ню Йорк за Сан Франциско, изминава 9500 км, по-малко от половината на курса от 22 500 км, обикаляйки около нос Хорн.
Строежът му е започнат отначало от френска компания, но известно време след нейния фалит с проекта се заемат САЩ и го завършват. Изграждането на сегашното съоръжение трае от 1904 до 1914 г. По време на строителството му са загинали най-малко 20 000 души, главно от малария и жълта треска.
На 15 август 1914 г. през Панамския канал
минава първият плавателен съд
американският параход „Анкон“. През 1939 г. САЩ започват разширяване на канала, за да минават военни кораби ново поколение, но работата е спряна заради Втората световна война. След войната сред панамците се засилва недоволството от това, че експлоатацията на канала се извършва от САЩ. Те започват стачки и протести с настояване каналът да мине под панамска юрисдикция.
През 1977 г. панамският лидер Омар Торихос и американският президент Джими Картър подписват Договор за Панамския канал и Договор за постоянен неутралитет и управление на канала, според които от 31 декември 1999 г. каналът преминава под юрисдикцията на Панама. В началото на 21 век стана необходимо да се модернизират всички системи на канала, тъй като пропускателната му способност
достигна максималното си равнище
Освен това той е разчетен за съдове с определени размери тип Panamax. Други плавателни съдове, които са с по-големи размери от западния стандарт, не можеха да минават през съоръжението.
Панамският канал е с дължина 81,6 км, дълбочина 12,5 м, широчина 150 м. Съоръжен е с три системи от шлюзове. За едно денонощие се прекосява от 48 кораба. Годишният му трафик расте от около 1000 кораба в началото на експлоатацията до 14 702 морски съда през 2008 г. За разлика от Суецкия канал, който по цялата си дължина е на морското равнище, плавателните съдове, които преминават през Панамския канал, се
вдигат и спускат с помощта на шлюзове
на входа и изхода и минават по фарватер с прясна вода, разположен на височина 25,9 метра над морското равнище. За преминаването през канала се заплаща такса в зависимост от тонажа и размера на плавателния съд. На канала работят близо 10 000 души, като над 7000 са на постоянен трудов договор.
