Одит показа, че причината е липсата на държавна политика

Сградите паметници на културата в България тънат в разруха и причината за това е липсата на държавна политика за запазване на архитектурното наследство на страната. Това констатира Сметната палата, която отправи остри критики към Министерството на културата. Според проверката на институцията все още няма определени режими за опазването на 93% от ценните сгради. Одитът показва още, че за година са проверени незначителен брой обекти – под 1% от всички сгради в страната. Сметната палата се самосезирала след редица репортажи и статии в медиите за рушащи се сгради в София и страната. Основните проблеми, констатирани в доклада, са липсата на национална стратегия за развитието на културата и недостатъчно финансиране на Института за недвижимо културно наследство. Там 45 души се грижат за документацията, контрола и регистриране на така наречените сгради бижута. Пропуск на културното министерство е и

липсата на актуални данни

за това колко, къде и в какво състояние са сградите паметници на културата. Сред тях е къщата на българския министър-председател Иван Гешов, строена в началото ХХ век по проект на прочутия арх. Никола Лазаров. С днешна дата сградата е без покрив и с подкопани основи. От Сметната палата са дали 15 препоръки към Министерството на културата и 6 към института за недвижимо културно наследство. Министърът на културата отговори с ден закъснение на критиките. Той призна, че за администрацията е трудно да се справи с проблема.

„Ние не можем да се върнем в действителността на филма "Опасен чар" и да сложим до всеки паметник милиционер. Стратегията е в дигитализацията. Не е толкова лесно да се захванеш с нещо, което е загноявало половин век. Не е лесно, но то само ще ни амбицира повече”, заяви Банов. Той обясни, че вече се работи активно. Ипотекирането и обновяването на сградите паметници на културата и сега е възможно според закона, но процедурата била изключително тромава и почти невъзможна за реализация. Сега ще се изискат законови промени, за да стане възможно ипотекирането и обновяването на ценните сгради.  Проблем според Банов бил и фактът, че повечето от сградите са частни.