Нападение срещу секретаря на българския клуб „Цар Борис Трети“ в Охрид рискува да циментира задънената улица в отношенията между двете страни и да забави евроинтеграцията на Северна Македония. 23-годишният Християн Пендиков е пребит от трима души, като по първоначална информация причина за нападението е това, че е българин. Той е в тежко състояние и настанен в местна болница. По-късно в петък българската страна изпрати правителствения самолет „Фалкон“, който транспортира пострадалия да се лекува у нас.
Заплахи срещу българи
Виктор Стоянов от Фондация „Македония“ съобщи, че Християн Пендиков и други младежи като него са подали жалби в полицията за заплахи срещу тях, но не са били взети мерки. По думите му десетки българи в последните дни са получавали такива заплахи. Стоянов разказа, че Християн Пендиков е бил нападнат и пребит, докато е бил в ресторант с приятелката си. Първоначално е бил нападан вербално от трима души за това, че е българин. „Казали са му, че не е желан в Македония заради това, че е българин. Той не е отвърнал и е тръгнал да си ходи, за да предотврати възможен инцидент. Пред заведението тримата са го нападнали и пребили“.
Поредният проблем в клуб
Това е поредното нападение, свързано с културни клубове, след като през 2022 г. възникна напрежение в два български клуба в Северна Македония и един македонски в България.
През април откриването на българския културен център „Иван Михайлов“ в Битоля предизвика протести, тъй като в Северна Македония името на Иван (Ванчо) Михайлов, бивш лидер на ВМРО, често се свързва с антихуманна идеология. Няколко месеца по-късно сградата на центъра беше подпалена.
По-късно, в началото на октомври в Охрид десетки хора протестираха срещу откриването на български клуб, основан от гражданското сдружение „Цар Борис Трети“ и носещ същото име. От македонската партия „Левица“ казаха, че цар Борис Трети е „фашистки държавник, слуга на Хитлер и борец срещу македонизма“.
Цар Борис Трети управлява България от 1918 г. до 1943 г., като през 1941 г. България става съюзник на нацистка Германия. В замяна страната получава територии, сред които и голяма част от днешна Северна Македония. Скопие говори за този период като за „българска фашистка окупация“, а според български историци коректният термин е „анексия“, като управлението преди 1944 г. се определя като „авторитарен режим, повлиян от фашистки идеи“.
Клубът „Цар Борис Трети“ стана обект и на стрелба с пистолет от преминаващ автомобил в края на миналата година.
Междувременно на 1 ноември откриването на новия македонски културен клуб „Никола Вапцаров“ в Благоевград стана повод за ново засилване на напрежението между двете страни. Тогава в града имаше протести, на които присъстваха привърженици на ВМРО. Вследствие на протеста македонски граждани не бяха допуснати от полицията да поднесат цветя пред паметника на Гоце Делчев в града.
Тогава общинският съвет на Благоевград беше приел декларация, с която се противопоставя на откриването на клуба и в която подчертава, че Никола Вапцаров е български поет, а създаването на център с неговото име в града е „груба провокация и демонстрация от страна на нелегитимни за нашето право организации“.
Заради зачестилите случи на агресия на 18 октомври македонският парламент с пълно единодушие прие промени в Закона за сдруженията и фондациите, предложени от опозицията, както и в Закона за политическите партии, предложени от управляващата СДСМ.
„През последните седем месеца станахме свидетели на откриването на т.нар. културни клубове, кръстени на противоречиви личности, нацисти и фашисти. Този закон трябва да сложи край на откриването на подобни сдружения и фондации“, каза македонската депутатка от ВМРО-ДПМНЕ Рашела Мизрахи, цитирана от БНР.
„В опит да предотврати разпространението на фашизъм или нацизъм от асоциации, фондации или политически партии“ парламентът в Скопие задължи онези, които използват имена на исторически личности, да потърсят съгласието на Министерството на правосъдието.
Първият случай на потърсено съгласие дойде в края на октомври. Сдружението от Богданци „Цар Фердинанд“ не получи одобрение от новата правителствена комисия.
„Той води България в три войни, които за Македония са разрушителни и затова сред населението още има спомени, затова това не се приема позитивно и не може да има позитивно становище“, каза ръководителят на комисията Богдан Петровски, цитиран от македонската служба на Радио Свободна Европа.
Съществуващите сдружения, за които е установено, че нарушават законите, имат три месеца, за да променят името си или да се съобразят по друг начин с промените, преди да бъдат заличени от националния регистър на неправителствените организации в Северна Македония.
Важен детайл е, че както българските клубове в Северна Македония, така и македонският клуб в България, са частни инициативи, реализирани с дарения от частни лица. Зад тях не стоят двете държави.
