Колин Айрлънд като млад
Колин Айърланд мечтае да стане знаменитост, но в черния списък на рекордите. За кратко време той убива трима души - все хомосексуалисти. Напразно очаква медиите да разпознаят у убиеца сериен екзекутор. Първата му жертва е Питър Уокър, 45-годишен хореограф. Втората - Кристофър Дън, е 37-годишен библиотекар. Следва Пери Брадли - висок и красив блондин от Тексас, международен директор по продажби в голяма компания. Всички те са се запознали с убиеца си на едно и също място - ,,Коулхърн пъб" в Лондон, гей клуб на пъпа на британската столица. Но полицията така и не успява да открие общи черти в престъпленията. Затова Колин продължава.
Жертва №4
33-годишният Андрю Колиър е пазач в жилищен комплекс в Далстън, североизточен Лондон. Запознанството с Колин е на същото място. Те напускат „Коулхърн" и отиват в апартамента на Андрю. Точно когато пристигат, на улицата отвън настъпва някаква безредица и двамата поглеждат през прозореца. Суматохата утихва, те се връщат към онова, за което са се събрали. Колиър позволява на мъжа да го върже за леглото и да постави примка на шията му. И този път мъжът иска картата и ПИН-а, но Колиър отказва да ги даде. Вбесен, убиецът започва да изтезава жертвата си, а после се заема да претърсва апартамента. Сред намерените вещи открива доказателство, че Колиър е болен от СПИН. Яростта му се засилва и той изтезава жертвата си още известно време, използвайки запалка, за да гори части от тялото й. Сетне, за ужас на Колиър, мъжът хваща домашната му котка Мили. Пред очите му той обесва животното на вратата. Без съмнение в онзи момент Колиър е знаел, че ще умре и е бил прав... Мъжът затяга примката около врата му и го удушава. Мъртвата котка настанява върху безжизненото тяло на мъжа.
После почиства местопрестъплението и изчаква улиците да се напълнят с хора, за да се слее с тълпата. Взема със себе си 70 лири и чашата, която е използвал. Когато тялото на Колиър е открито, убийството отново е възложено на различен екип. Макар престъплението да е можело да бъде обявено за инцидент по време на секс, убитата и разположена по този гротесков начин котка кара разследващите да смятат, че става въпрос за нещо много по-сериозно. Следователите, водени от главен детектив Албърт Патрик, започват да търсят други смъртни случаи в последните месеци. Детектив Тери Уебстър се свързва с екипа, разследващ смъртта на Пери Брадли, но те му казват, че жертвата не е гей и случаят едва ли има нещо общо. А смъртта на Кристофър Дън е описана като нещастен случай. Но щом се запознава с подробностите около случая на Питър Уокър, Уебстър осъзнава, че се е натъкнал на следа. Двете плюшени мечета, поставени в поза „69″, доста наподобяват сцената с котката на Колиър. Уебстър се свързва с полицията в Батърси. Най-накрая два от случаите са свързани.
Полицията прави обръщение към гей общността, но твърде много мостове са изгорени.
Убиецът все още копнее за публичност и на 12 юни, пет дни след убийството на Андрю Колиър, се обажда в полицията в Кенсингтън, дава подробности за престъплението и заявява, че е убил общо четирима мъже. Звъни и на полицията в Батърси. „Все още ли се интересувате от смъртта на Питър Уокър?", пита в слушалката. Задава им въпроса дали случайно не са спрели разследването, защото не им пука, че е убит хомосексуалист. Казва им, че мечтае да извърши перфектното убийство и за да го постигне, ще потърси нова жертва.
Последният
Същата вечер мъжът отново се връща в „Коулхърн", за да избере подходящ ,,партньор".
Емануел Спитери е 42-годишен малтийски емигрант, работещ като готвач в Лондон. Той е нисък човечец с фетиш към кожените панталони и рокерските ботуши. Често посещава гей барове, но е свит и стеснителен. 12 юни определено не е неговият ден.
В ,,Коулхърн" се запознава с Колин, но след кратък разговор си тръгва. Това би могло да му спаси живота, обаче за нещастие малко по-късно убиецът се натъква на него в метрото. Те отново се заговарят и този път Спитери е по-смел - поканва мъжа в апартамента си в Катфорд, югоизточен Лондон.
Следва обичайната рутина. Спитери е вързан за леглото с примка около шията. Убиецът настоява да получи картата и ПИН кода му, но Спитери отказва. Мъжът затяга примката и го удушава.
Убиецът почиства както обикновено, отстранявайки всички следи от присъствието си, а после гледа телевизия до сутринта. Но този път решава да направи нещо ново, преди да си тръгне. Събира хартии и ги поставя на пода в спалнята, където ги подпалва. Надява се, че пожарът ще унищожи целия комплекс и дори се поколебава дали да не пусне газта, но решава да не го прави.
На следващия ден мъжът звъни в полицията и им казва да търсят петата му жертва на мястото на пожар в южен Лондон. Той не знае, че огънят е угаснал от само себе си, без да причини никакви щети. Докато полицията търси сигнали за пожар, в ранната вечер на 15 юни в участъка постъпва ново обаждане. Този път гласът в слушалката е женски. Жената е хазяйка, твърдяща, че един от наемателите й е мъртъв, а в спалнята има следи от пожар. Така полицията открива трупа на нещастния малтиец. Вече е ясно, че си имат работа със сериен убиец, набелязващ целите си сред хомосексуалистите. Случаите на Дън, Брадли и Спитери най-сетне са прибавени към общ списък с жертви.
Полицията свиква среднощна пресконференция. Детектив Кен Джон заявява, че петте убийства са свързани „както патологично, така и с веществени доказателства" и са дело на един и същи човек. Той се обръща към всички хомосексуалисти с молба да бъдат внимателни. Детектив Албърт Патрик прави коментар за вероятните мотиви: „Възможно е убиецът да е болен от СПИН и да си отмъщава."
На 17 юни е свикана втора пресконференция, на която детектив Кен Джон се обръща директно към убиеца, призовавайки го да се предаде. Той обяснява на пресата, че някакъв човек се е обаждал в полицията и е признал, че е извършил екзекуциите, давайки пълни подробности, но сега обажданията са спрели. Кен Джон нарича тези обаждания ,,зов за помощ".
Два дни след последната пресконференция в Лондон се провежда гей парад. На него присъстват над 50,000 хомосексуалисти, а полицаи раздават брошури, описващи убийствата и предупреждаващи хората да бъдат изключително предпазливи с партньори, които срещат случайно. Новината за убиеца, вече нареченПалача на гейове, смразява и ужасява града, макар най-малко шокирана да изглежда самата гей общност. Хомосексуалистите дори се шегуват с палача, наричайки го шеговито „гейриен убиец".
Полицията търси помощ от психолога д-р Майк Бери с молба да направи профил на убиеца. Бери заключава, че Палача е движен от жестоки фантазии, които обаче не успява да реализира в убийствата, което го кара да търси следващи жертви. Според него търсеният не е болен от СПИН и не си отмъщава на никого. Друг психолог, д-р Джонас Рапърпорт, се съгласява с Бери и освен това предполага, че убиецът дори не е хомосексуалист, а просто се преструва на такъв, за да привлича жертвите си, давайки им фалшиво чувство за сигурност. Криминалният психолог Пол Бритън също съветва разследването, както и прочутият профайлър от ФБР Робърт Реслър, който в онзи момент бил в Англия.
Един пропуснат кадър
Въпреки недоверието на хомосексуалистите към властите един гей решава да говори. Този човек пътува в същия вагон на метрото заедно със Спитери и неговия нов приятел и много добре помни лицето му. Той дава описание на полицията, което е разпространено на 24 юни. Човекът със Спитери е бял мъж, на около 30-40 години, висок над 1.80 см и гладко обръснат. Има пълно лице и къса тъмна коса. На базата на това описание е създаден фоторобот на заподозрения, разпространен из всички медии.
Тъй като свидетелят казва, че се е качил на влака от Чаринг Крос, полицията се свързва с гарата и иска записите от охранителните им камери от онази вечер. От Чаринг Крос им изпращат около 500 часа видеозаписи, които трябва да прегледат. В крайна сметка получават това, което търсят. Полицията разпространява кадъра с убиеца на 2 юли и само за ден получава над 40 обаждания от хора, твърдящи, че са виждали и дори са говорили с този човек в „Коулхърн пъб".
Краят следва
