Колин Айърланд

Колин Айърланд е никой, но решава да се превърне в личност, ставайки сериен убиец. Основното му занимание е да посещава заведението Коулхърн пъб в лондонския квартал Ърлс Корт, където търси хомосексуални мъже, които да убие. Ърлс Корт претърпява много промени с времето. В края на ХІХ век това е бохемският квартал на Лондон, а през 40-те години на ХХ век, след края на Втората световна война, там се заселват полски имигранти, което донася прякора му Полския коридор. През 60-те години кварталът е превзет от австралийски и новозеландски туристи, което му спечелва ново име - Долината на кенгурутата.

Това е дом на много известни личности. Алфред Хичкок живеел в района, както и Хауърд Картър - човекът, открил Гробницата на Тутанкамон. Холивудската филмова звезда Стюърт Грейнджър е роден в Ърлс Корт; солистът на „Куин" Фреди Меркюри живеел тук. Вероятно и най-известната принцеса Даяна държала апартамент в квартала няколко години преди да се омъжи за принц Чарлс. Режисьорът Роман Полански заснема своя филм „Отвращение" в Ърлс Корт през 1965 година, а комедията на ужасите „Американски върколак в Лондон" също е заснета тук.

Дълго преди да се чуе за Сохо и за други модерни райони, Ърлс Корт бил известен като гей квартал. А едно заведение става прочуто: Коулхърн пъб на „Олд Бромптън роуд" 261. Клубът започва като обикновен пъб, макар и с бохемска клиентела през 1866 година, но през 30-те години на ХХ век започва да предлага изпълнения на драг куинс (мъже, облечени като жени), за да забавлява клиентите си след неделния обяд. До средата на 50-те години, когато хомосексуализмът все още бил незаконен, заведението вече е установено като гей средище, макар да било разделено на салон за нормални и салон за хомосексуалисти.

През 70-те години „Коулхърн" е вече изцяло гей бар, като се превръща в садо-мазо клуб. Зад затъмнените му стъкла садисти и мазохисти се събират заедно с цветни кърпички, стърчащи от джобовете им, индикация за техните предпочитания - доминиращи и господари или роби и покорни партньори. Създават се нови приятелства, анонимни и потайни, а нощите преминават в приятна компания. Клуб „Коулхърн" привлича нежеланото внимание на полицията, която намира в него лесно място за арести. За провинение се смятало склоняването към проституция, макар единственото, което правели клиентите, е да стоят на улицата и да си казват „лека нощ". Нямало значение, че клиентите на другите „нормални" заведения в района също си казвали „лека нощ" на улицата. Клубът привлича известни личности като Рупърт Евърет, Фреди Меркюри, балетистът Рудолф Нуреев и американският актьор Антъни Пъркинс, известен с ролята си на Норман Бейтс във филма „Психо". Рок групата „Да стренгълс" (Удушвачите) споменава клуба в своята песен ,,Hanging Around". Но рокаджиите не са единствените удушвачи, свързани с прочутия пъб.

В периода 1978-1983 година шотландският сериен убиец Денис Нилсън удушава и удавя 15 млади мъже, с които се запознава на различни места в града. Едно от местата, които често посещавал в търсене на плячка, е Коулхърн пъб. През 1986 година Майкъл Лупо, италианец, живеещ в Лондон, убива четирима мъже. Той също бил редовен клиент в „Коулхърн".

Един сериен убиец, свързан с клуба, е злощастно стечение на обстоятелствата, двама са огромно съвпадение, но трима - това вече е тенденция.

През 1993 година нов убиец се появява на сцената. Подобно на много други на 1 януари той дава новогодишен обет. Докато обикновените хора се заричат да променят живота си, да отслабнат или да станат по-добри, желанието на този човек било тази година да убие друго човешко същество. Човекът бил никому неизвестен, но смятал, че това е начинът да се прочуе. За убийците има много лесни мишени. Бегълци, стопаджии, проститутки - всички те са потенциални жертви поради една или друга причина. Този човек избира хомосексуалистите като лесни жертви. Избира ловната си площадка мъдро - гей бар, където не се задават въпроси, а клиентелата предпочита анонимността.

Макар да прави обещанието си на Нова година, мъжът прави първия си ход чак в началото на март. На 8 март той влиза в Коулхърн пъб през страничния вход, тъй като знае, че главният се наблюдава от охранителна камера. Дори тогава той не е сигурен, че ще действа. Впоследствие казва на полицията, че ако не бил заговорен от някого, вероятно нямало да направи нищо. Мъжът дал да се разбере, че е „господар" и зачакал. Скоро се появява един „роб" и случайно разлива питието си върху него. Робът помолил да бъде наказан. Двамата мъже завързали разговор. Питър Уокър е 45-годишен хореограф и бивш танцьор, родом от Ливърпул, който наскоро бил нает на работа в Уест Енд в мюзикъла „Град на ангели". Той редовно посещавал „Коулхърн", надявайки се да срещне някого. Впоследствие негови приятели споделят, че Уокър бил самотен, а единствените му спътници били двете му кучета - бялата немска овчарка Сами и черният лабрадор Беси. Той не обичал да се прибира сам в празния си апартамент. Уокър обяснил, че е хомосексуалист, обичащ садо-мазо игрите, и че предпочита да е покорният партньор в акта. Поканата била повече от ясна и мъжът я приел. Те напуснали „Коулхърн" през страничната врата и хванали такси за дома на Уокър в Батърси, Южен Лондон. Бъбрейки щастливо помежду си по пътя и двамата очаквали с нетърпение остатъка от нощта, макар, без съмнение, представата на Уокър за онова, което ще се случи, да се различавала безкрайно от тази на неговия нов приятел. Щом пристигнали в апартамента, мъжът затворил кучетата в една от стаите, докато Уокър се съблече. Мъжът бил донесъл със себе си чанта, в която държал своите „инструменти за убийство" - ръкавици, въже, белезници и нов комплект дрехи. Дори Уокър да надзърнел в торбата, той едва ли щял да се усъмни. Всичко изглеждало като стандартно оборудване за садо-мазо. Мъжът накарал Уокър да легне на леглото, където го вързал и му сложил белезници. Сетне му запушил устата с навързани един за друг презервативи. Сега Уокър бил безпомощен, но не притеснен. Мъжът започнал да го бие, използвайки юмруци, а после кучешка каишка и колан. Вероятно дори в този момент Уокър не е бил разтревожен от случващото се, предполагайки, че всичко е фантазия, част от играта. Но скоро жестокостта преминала границите и той започнал да чувства страх. Мъжът го оставил за малко и отишъл в кухнята. Когато се върнал, носел със себе си найлонова торба. Той поставил торбата върху главата на Уокър, държал я известно време, после я свалил, дразнейки жертвата си. Обяснил му колко лесно би могъл да отнеме живота му. Впоследствие казва на полицията, че Уокър го попитал дали ще умре и той му казал, че точно това ще се случи. Почувствал, че Уокър се примирява със съдбата си, предава се на смъртта. Накрая, уморен от играта, мъжът поставил торбата върху главата на Уокър за последен път и го задушил. После изгорил срамните му косми. По-късно обяснил на полицията, че просто искал да провери как миришат. Убиецът претърсил жилището и открил нещо, което го вбесило. Сред документите на жертвата намерил доказателство, че Уокър е ХИВ позитивен, което не бил споделил с него, въпреки че с охота бил приел да правят секс. Ядосан, мъжът натикал в устата и носа на Уокър презерватив, а после подредил на леглото две плюшени мечета в поза „69″. Убиецът бил запален читател на криминални книги и ръководства на ФБР и знаел точно как да заличи следите от местопрестъплението. Той избърсал всяка повърхност, до която се бил докосвал, и сменил дрехите си, поставяйки старите в торбата, заедно с въжето, което бил използвал, за да върже Уокър за леглото.

Сетне се приготвил да изчака края на нощта, смятайки, че ако излезе сега, може да предизвика подозрение. Гледал телевизия, докато не почувствал, че е достатъчно безопасно да си тръгне. С настъпването на утрото убиецът си тръгнал, сливайки се с отиващите на работа хора. Изхвърлил ключовете от апартамента в река Темза от моста Батерси, докато вървял към Челси. После, на път за дома си, метнал торбата с инструментите си от прозореца на влака в един канал.

На следващия ден във вестниците нямало нищо за убийството, така че мъжът се обадил на „Самаряните" - организация, подпомагаща хора в емоционална нужда. Казал им за кучетата, заключени в стаята от два дни, и че някой трябва да направи проверка. Обяснил, че собственикът на жилището е мъртъв и че той го е убил. Той направил това не защото го било грижа за съдбата на кучетата, а за да може някой да открие тялото.

Неудовлетворен от телефонното обаждане, той направил още едно, този път до вестник „Сън". Казал им за своето новогодишно обещание да убие някого и ги насочил към Питър Уокър. Обяснил им, че жертвата е хомосексуалист, обичащ извратен секс, добавяйки: „Харесвате подобни работи, нали?" Така намеквал за склонността на вестника да публикува скандални материали.

 

Следва...