Наркобосът на всички времена, на чиято съвест лежат убийства, атентати и взривове, довели до смъртта на десетки невинни, има своето запазено място не само в историята на престъпността, но и във футбола на Родината си Колумбия. В апогея си като най-голям снабдител с кокаин в света Ескобар разполага със състояние от 50 милиарда долара. Но понеже престъпната му репутация се нуждае от изпиране, наркобаронът трябва да бъде щедър. Той строи къщи за бездомни, училища в бедните квартали и опитва да се изкара меценат. За тази цел Ескобар започва да изгражда и футболни игрища, някои от които с осветление. Организира квартални турнири, на които
присъства лично, застанал на тъча
Всичко това му придава имидж на благородник, помагащ на народа. „Хората говореха какъв хубав човек е Пабло, когото властите сочеха като наркобарон", свидетелства Леонел Алварес, национал със 101 мача за Колумбия зад гърба си.
Не след дълго Ескобар усеща, че футболът е и доста подходящо средство за пране на пари. С брат му Роберто, който е счетоводител на престъпния картел, решават да завъртят схема с фалшиви приходи от билети и трансфери, за да легализират постъпленията си от кокаина. Когато през 1973 г. Ескобар започва да изгражда империята си, Атлетико Насионал (Меделин) печели едва за втори път шампионската титла в историята си. Но с парите на боса през 80-те години отборът става един от най-силните в Южна Америка. „Парите от дрогата ни позволиха да наемаме големи футболисти от чужбина. А Ескобар можеше да задържи всеки играч, поискал да си тръгне", твърди големият треньор Пако Матурана, водил състава между 1987 и 1990 г. Наркобаронът практически
слага ръка на целия футбол в Колумбия
В Меделин той финансира и другия градски отбор „Депортиво индепендиенте“. Партньорите му са пратени по останалите елитни клубове. Хосе Гача-Мексиканеца поема „Милионариос“ (Богота), а босът на картела от Кали Мигел Орехуела финансира местния „Америка“, разказва webcafe. Така се ражда наркофутболът. Най-голямото парче от кокаиновата баница обаче се полага на отборите от родния Меделин. През 1989 г. неговият „Атлетико насионал“ става първият колумбийски отбор, триумфирал като носител на южноамериканската Копа Либертадорес. Стига се до дузпи, първата от които реализирана от защитника Андрес Ескобар, любимия футболист на наркобарона. А пет успешни спасявания на прочутия вратар Рене Игита подсигуряват Копа Либертадорес за „Атлетико насионал“. „Пабло скачаше като луд след всеки гол. Никога не бях го виждал в такава еуфория, тъй като лицето му най-често беше ледено", спомня си Хайро Веласкес-Попай, наемен убиец на картела с
повече от 200 трупа на сметката си
Пабло Ескобар не си поплюва, когато става въпрос за футбола. Няколко месеца по-късно наркобосът заподозира съдията Алваро Ортега, че е взел подкуп от противника „Америка“ (Кали) в двубоя срещу „Депортиво индепендиенте“ (Меделин). „Пабло нареди да го издирим и убием", признава Хайро Веласкес-Попай, лично изпълнил мисията с два изстрела в черепа на арбитъра. Дори когато влиза в затвора „Катедрал" през 1991 г. след споразумение с властите, Пабло Ескобар остава поклонник на футбола. Под предлог, че му идват на свиждане, ред колумбийски национали играят срещу затворническия тим. „Веднъж Ескобар ни попита защо протестираме срещу съдията, след като така или иначе го е подкупил", разказва футболистът Оскар Пареха от „Депортиво индепендиенте“. Веднъж на свиждане в „Катедрал" довеждат и
великия аржентинец Диего Марадона
който трябва да играе за кеф на Пабло Ескобар срещу отбора на Рене Игита. „Очаквах да видя някакъв бордей, но при Ескобар луксът беше като в петзвезден хотел. Вечерта след мача доведоха най-красивите момичета, които съм виждал през живота си. И всичко това се случваше в затвора! На другия ден ми платиха щедро и си тръгнах", спомня си Дон Диего. Все пак Пабло Ескобар успява да избяга, докато го местят от един затвор в друг. През декември 1993 г. босът е застрелян от полицията при преследване в Меделин. А след мондиала убиват и неговия любимец Андрес Ескобар, чийто автогол в двубоя срещу САЩ довежда до отпадането на Колумбия. Убийците не са разкрити и до днес, макар че следите сочат към наркомафията. „Ако Пабло беше жив, това нямаше да се случи. При него си имаше правила", споделя братовчед му Гавириа. След смъртта на Ескобар
футболът в Колумбия тръгва надолу
Той вече е лишен от наркодоларите на кокаиновата мафия. Само за три години националният отбор на страната се свлича чак до 34-то място в ранглистата на ФИФА. Чак през 2004 г. колумбийският Онсе Калдас печели Копа Либертадорес, подобен успех след това има единствено „Атлетико насионал“ през 2016 г. И макар че впоследствие картелите се намесват в някои отбори, златните години на колумбийския футбол при Пабло Ескобар остават в миналото.
