Озоновата дупка отново е увеличила размерите си, този път до рекордни стойности. По-рано този месец беше измерено толкова значително изтъняване на озоновия слой, каквото рядко се е случвало след 1979 г.
В края на 2019 г. дупката се беше затворила и беше достигнала рекордно малки размери, но миналата година отново започна да нараства, а големината й надмина тази на Антарктида само за седмица.
Всяка година между август и септември, когато започва пролетта в Южното полукълбо, озоновият слой над Антарктида става по-тънък. Така озоновата дупка достига максималния си размер между средата на септември и средата на октомври.
Тази година озоновата дупка е надвишила 75% от всички регистрирани дупки от 1979 г. насам. Учените все още не знаят защо озоновата дупка се е увеличила толкова бързо.
През 2020 г. размерът на озоновата дупка достигна 24 милиона квадратни километра в началото на октомври. В началото на този сезон озоновата дупка се е развивала по обичайния начин, но през последната седмица се е увеличила значително.
Промените в озоновите дупки се наблюдават от Службата за атмосферно наблюдение "Коперник" CAMS (Copernicus Atmosphere Monitoring Service), използвайки компютърни симулации и сателитни наблюдения.
„Доколкото можем да съдим, озоновата дупка вече не расте много бърз, но все пак можем да видим известно увеличение в началото на октомври“, съобщава Винсент-Хенри Пик (Vincent-Henri Peuch) от CAMS.
Озоновият слой ни осигурява защита срещу вредните UV лъчи на Слънцето. Използването на синтетични съединения като хлорофлуоровъглеводородите през миналия век допринесе за изтъняването на този слой. Те достигат до стратосферата, където се разграждат и отделят хлорни атоми, които разрушават озоновите молекули.
Наблюдавани са признаци на възстановяване след забраната на тези синтетични съединения, но възстановяването на озоновия слой все още е бавно.
„Процесът на възстановяване на озоновата дупка не е непременно в опасност, защото една година е твърде голяма или твърде малка“, отбелязва Пик. „Наблюдава се голяма променливост всяка година и за да се оцени процесът на възстановяване на озоновия слой, трябва да се проследят няколко години, за да види разликата".
Рекордни нива за дълбочината и площта на озоновите дупки не са наблюдавани няколко години подред. Известно е, че най-голямата озонова дупка е регистрирана през 2006 г. Но дългосрочната тенденция остава непроменена: от 80-те до началото на 90-те години дупката бързо нараства на размер.
В първите години на 21-ви век мащабът на годишните озонови дупки се стабилизира. Според учените годишните колебания в размера на дупките са причинени от промени в температурата и атмосферната циркулация. По-студените условия увеличават площта и намаляват съдържанието на озон в центъра на дупката. Моделите прогнозират, че озоновият слой на Антарктида ще се възстанови до голяма степен до 2040 г.
