Озоновият слой предпазва Земята от вредните ултравиолетови лъчи. В неговата обвивка обаче има дупка, която е достигнала рекордна големина. Експертите имат теория за причините, но все още не могат да я докажат, пише „Дер Шпигел“.
През септември 2023 г. дупката в озона над Антарктика е била с размер 26 милиона кв. км, съобщи Европейската космическа агенция (ESA). Това означава, че площта й е била приблизително колкото тази на общата площ на Русия и Китай взети заедно. Това са едни от най-големите размери, документирани някога.
Озоновата дупка е била по-голяма само през 2006-а, когато е била с площ от 29,6 милиона кв. км. Дори и този рекорд обаче може да бъде надминат, коментира „Спектрум“. Озонът вероятно ще продължи да се свива още няколко седмици, докато вдигащите се температури в стратосферата не прекъснат процеса.
Размерите на озоновата дупка се променят периодично,
обяснява „Дер Шпигел“. Обичайно тя нараства между август и октомври, достигайки максимума си между средата на септември и средата на октомври.
Когато температурите в стратосферата над Южното полукълбо, където лятото съвпада с нашата зима, отново започнат да се вдигат, свиването на озона се забавя. Полярният вихър се разпада окончателно и озоновата дупка отново се затваря до следващата антарктическа зима.
Какво е обяснението?
„Озоновата дупка започна да расте в началото на 2023 година и се увеличи рязко от средата на август“, казва Антье Инес от Европейската космическа агенция.
Все още не е ясно защо дупката тази година е добила толкова огромни размери.
Експерти предполагат, че феноменът може да е причинен от мощното изригване на вулкана на остров Тонга в южната част на Тихия океан през януари 2022 година.
Изригването бе толкова силно, че доведе до нарушение на сателитните сигнали на половината земно кълбо. Освен това вулканът на Тонга е изхвърлил в стратосферата много водни пари, които са достигнала южните полярни региони в годината на изригването – 2022, но чак след като озоновата дупка вече е била затворена, обяснява Антье Инес. „Сега водните пари може да са допринесли за увеличаването на облаците над Южния полюс.“
В тези облаци съединения, наречени флуорохлоровъглероди, оказват влияние, което би могло да ускори разрушаването на озона. Водните пари пък могат да засилят полярния вихър, което от своя страна благоприятства за растежа на дупката в озоновия слой. Заради липсата на опит с подобни явления обаче тази теория все още не може да бъде доказана.
Разрушителният ефект на флуорохлоровъглероди
През 70-те и 80-те години на 20. век флуорохлоровъглеводороди, които разрушават озона, са били широко използвани като хладилни агенти. След това са изтекли в околната среда и в продължение на десетилетия са увреждали озоновия слой на Земята. През 1987 г. бе договорена забрана за тяхното използване, но производството им в световен мащаб бе забранено чак след десетилетия – през 2010 година.
Въпреки това концентрацията на някои от тези вещества продължава да се увеличава, достигайки рекордни нива. През 2019-а година например стана ясно, че компании в Китай очевидно не са спазвали забраната и така са забавяли затварянето на озоновата дупка.
Според експерти озоновият слой няма да се върне към нормалното си състояние преди 2050 година. Предпоставката е дотогава в атмосферата да не бъдат изпускани по-големи количества флуорохлоровъглероди.