На фона на регулярни протести срещу няколко западни посолства в България, озаглавени „Долу ръцете от нашите деца“, журналистката Генка Шикерова засне документална трилогия, която иска да отговори на въпроса „Отвличат ли деца в Норвегия“. Именно това е тезата на протестиращите от месеци пред мисията на Норвегия, а повод са няколкото случаи, при които български деца бяха отнети от норвежката социална служба Барневерне от родителите им. При един от тях бащата, българинът Чавдар Георгиев, без никакви провинения, не може да вземе децата си в България, защото майка им, норвежка, е в затвора, където е изпратена година след техния развод. 1,1 млн. деца под 18 г. живеят в скандинавската държава, от тях изведени от семействата са 11 600, т.е. 1%, обобщава журналистката в първата част от трилогията „Децата на Норвегия“, която може да се гледа в Youtube. Мерки са взети спрямо общо 3% от децата, като броят им през последните години нараства заради притока на мигранти и непридружените деца. Пред камерата на Шикерова говорят някои от порасналите деца, израснали благодарение на тази система. „Ние имаме най-добрите социални работници в света. За външния свят тази ситуация изглежда хаотична, дори чудовищна, защото вие виждате само външната страна на нещата. Вие
не сте живели в моя дом
не сте видели това, което съм виждала аз. Няма да кажа какво е то, защото не искам да говоря за това“, разказва Вилде Адолфсен. Тя е млада жена, която в юношеството си социалните извеждат от семейството й, а днес работи за организация за закрила на децата, разказва offnews. Споделя, че не съжалява за случилото се и е осъзнала, че е била спасена едва след намесата на службата. Социалните служби в Норвегия имат право да изведат веднага детето от дома му само в изключителни ситуации, в които има заплаха за живота и здравето му. В останалите случаи се води процес. Историята си разказва и Хайди, която е започнала с твърди наркотици на 17, преди това пуши трева на 12, а опитва алкохол едва на 10. „Майка ми сама се свърза с Барневерне, защото й беше трудно да ми постави граници и защото едва свързваше двата края“, казва тя. Майката се отказва от родителските си права в полза на Барневерне, а Хайди я местят в дом за юноши. На 18 заживява самостоятелно. На 19 ражда, но бащата на детето не остава с нея и бебето. Хайди отива при майка си, където живее с бебето до двегодишната му възраст. И там решава и тя да даде детето си на социалните, защото започнала отново да се друса. Сега се среща с дъщеря си, която вече е голяма и живее самостоятелно.
