Едно двойно убийство от 2004 година в Атланта продължава да има своите изненадващи обрати. Едната от жертвите е 20-годишна българка. Седем години след престъплението убиецът получи смъртна присъда. Изненадващо и тихомълком обаче тази присъда е била отменена в края на миналата година в Джорджия – консервативен щат, където смъртното наказание е изключително популярно и отмяната му е изключително рядко явление в съдебната система.

Грешки на прокуратурата, разследващите и съда, както и политическата конюнктура в две различни общини на територията на метро Атланта водят до обрат по делото срещу Джошуа Дракър за убийството на Лора Николова и нейния приятел Андрю Робъртсън. Убийство, на което дори е посветен епизод от сериала “Аз убих най-добрия си приятел” (I killed my BFF) по Lifetime Network. На 5 април 2004 година Дракър заедно със своята приятелка Мелиса Макреър отиват на гости на Лора и Андрю, които живеят в предградието на Атланта Мариета. Те са приятели от години и нищо не може да подскаже това, което предстои. Седем години след тази вечер в съдебната зала през сълзи Мелиса разказа какво е станало. Срещу нея стоят братът и бащата на Лора – Георги и Никола. Според показанията на Мелиса четиримата приятели постояли няколко минути на масата в кухнята, след което Дракър поискал марихуана. Двамата мъже станали от масата и тя не можела да ги види. Тогава чула изстрел. Обърнала се и видяла как Андрю се свлича на земята. В този момент

Лора скочила от стола и се хвърлила върху Дракър

удряйки го с юмруци, като крещяла: „Не, не, не, ти го уби!", разказа Макрейър.

Джошуа Дракър по време на процеса срещу него през 2001 г. / Снимка: Вино Уонг/AJC

„И тогава той застреля Лора", каза Макрейър през сълзи. “Тя падна, подпирайки се на колене и ръце. Тя започна да повръща кръв и да си бърше устата. Аз избягах от стаята." Преводачката на бащата на Лора шептеше в ухото показанията на Макреър, а той плачеше, слушайки описанието на смъртта на неговата дъщеря. След стрелбата двамата взели бижута, мобилни телефони и портфейла на Андрю, разказа Мелиса, и се отдали на наркотици и обиколки по заведенията. Вечерта Дракър отишъл на стриптийз бар, където според Мелиса похарчил 1,500 долара. Той смятал, че полицията няма да открие телата поне месец. Властите обаче арестуват двамата още на следващия ден. Когато прокурорката попита Макрейър защо не е избягала и не се обадила на полицията, тя каза, че била уплашена. „Не исках да ме нарани", каза тя. След убийствата тя минала програма за наркомани, завършила колеж и сега учи за медицинска сестра.

Властите намират бързо телата и разбират за убийството от бащата на Джошуа – пастора Дъг Дракър. Той му разказва за случилото се малко след като натиска спусъка. Именно този разказ е един от поводите за обжалване на смъртната присъда, която съдебните заседатели в Коб каунти дават само след няколко часа обсъждане. Според защитата Джошуа е споделил за убийствата на баща си като на пастор и следователно неговите показания не трябва да се допускат в съда. В 348 страници адвокатите описват серия от прокурорски грешки, незачитане на правилата и грешни инструкции към съдебните заседатели, показания и доказателства, които не е трябвало да бъдат допускани в съда, и още причини да поискат ново дело срещу Дракър. Никой на оспорва, че именно той е натиснал спусъка. Но как и защо – отговорите на тези въпроси са

разликата между живота и смъртта за Джошуа Дракър

За да се приложи смъртното наказание, трябва да има поредица от утежняващи вината обстоятелства – грабеж, особена жестокост или мъчение и др. Прокуратурата и съдията по делото, изглежда, са допуснали сериозни грешки по това направление. Според обвинението това е било добре планирано двойно убийство с цел грабеж. Но защитата и миналото на Дракър и Андрю Робъртсън показват друго. Джошуа и Андрю са най-добри приятели. Робъртсън е гадже със сестрата на Андрю Аманда, когато една вечер тя предозира с болкоуспокояващото оxycontin. След като с дни е в кома, Аманда се събужда, но остава инвалид – трудно говори, не може да се движи и да се обслужва сама. Оттогава Джошуа се променя – спира да ходи в църквата на баща си, където е готвен да бъде пастор, и започва с наркотиците, основно метамфетамини. Според защитата това е и мотивът за убийството на Андрю – отмъщение за сестрата на Джошуа Аманда, а

Лора е станала жертва на обстоятелствата

– той стреля по нея, когато тя се нахвърля върху Джошуа. В съдебната зала обаче прокуратурата категорично отхвърля версията на защитата с мотива, че инцидентът със сестрата на Дракър се е случил повече от година преди стрелбата. „Внезапно, неудържимо, след 14 месеца?! Не! Това е преднамерено умишлено убийство", заяви пред съдебните заседатели прокурорът Ан Херис. В различни показания на свидетели тя обрисува Дракър като буен, яростен мъж, който постоянно отправял закани за убийство. Съдебните заседатели видяха запис от признание на Дракър пред полицията, в което той признава, че е убил Андрю Робъртсън в лична вендета срещу него, защото дал потенциално смъртоносен коктейл с лекарства на сестра му. Но именно върху обстоятелствата около смъртта на Лора са посветени десетки страници в обжалването и дали смъртната присъда е била поискана законно от прокуратурата. Когато в крайна сметка искът за нов процес е внесен в съда през юни 2015 г., Коб каунти има нов главен прокурор – Вик Рейнолдс (в момента той е шеф на GBI – Бюрото за разследвания на Джорджия). Преди да бъде избран за прокурор обаче, Рейнолдс е работил в кантората, защитавала Дракър по време на процеса срещу него. Това според защитата представлява конфликт на интереси. След серия от молби и пледоарии пред съда цялата прокуратура на Коб каунти си прави самоотвод и делото се прехвърля на прокуратурата в съседната община – Декаб каунти. То се поема от Емили Ричардсън – изгряваща звезда в юридическите кръгове, която към днешна дата е вече съдия в Джорджия. Тя отказа коментар за делото, както отказаха и защитниците на Дракър Теа Делаж и Джош Мур. По-малко от три месеца след като поема делото,

прокурор Ричардсън прави споразумение за нова присъда

– две последователни доживотни присъди без право на замяна, които да се излежат една след друга, още две доживотни присъди и още три години затвор. Убиецът се отказва и от правото си на по-нататъшно обжалване. Съдът одобрява споразумението. Така Джошуа Дракър вече не е заплашен от смъртоносната инжекция. Отмятаната на смъртното наказание, особено в щата Джорджия, е крайно необичайно и мнозина подозират политически мотиви. Главният прокурор на Декаб каунти Шери Бостън обясни пред BG VOICE, че причините за това са само юридически. “Нашето решение се базираше на много фактори, сред които притесненията ни за възможни проблеми при обжалването на този случай, което можеше да доведе до отмяна на присъдата от Върховния съд на Джорджия и евентуално ново дело – 14-години след това брутално престъпление”, казва в изявление прокурор Шери Бостън, изпратено до BG VOICE. Тя обяснява още, че са се съгласили с новата присъда след дълги разговори със семействата на двете жертви. “Ние смятаме, че решението ни е справедливо и подходящо с оглед на обстоятелствата и сигурността, че обвиняемият никога няма да бъде освободен от затвора и няма да може да обжалва, затваряйки завинаги този случай”, завършва Бостън. Но юристи в Джорджия подозират и други обстоятелства зад това решение. Джорджия е един от 34 щата, където все още има смъртна присъда, макар тя да се иска и отсъжда все по-рядко. Коб каунти, където става убийството и където Джошуа е осъден на смърт, е консервативна община, където най-тежкото наказание е особено популярно. През 2017 година Коб каунти има най-много осъдени на смърт от всички общини в щата Джорджия – общо шест, сред които и Дракър. От друга страна, броят на убийствата в Коб са сравнително малко. За сравнение Декаб каунти държи първенството в метро Атланта по брой убийства за 2017 г. – 98. Но там смъртното наказание почти не се прилага. Между 2002 и 2012 г. за 771 убийства в тази община само един човек е осъден на смърт. Главните прокурори в двете общини се избират от гражданите в преки избори и тяхната позиция по въпроса на смъртното наказание е важна за избирателите. Затова за наблюдателите в Джорджия не е изненада, че прокуратурата в Декаб е предпочела доживотната присъда. Тази статистика не е убегнала на защитата на Дракър и неравенството в популярността на смъртното наказание в различните общини на щата Джорджия е една от причините те да поискат ново дело. 14 години след това двойно убийство със сложна предистория и заплетени мотиви прокуратурата, съдът и защитата могат да затворят тази страница от правосъдието. Но за семействата на жертвите едва ли има присъда, която да утеши мъката.  

Семейството научава за убийството от тв ефира

Родителите на Лора Николов - Искра и Никола. Сн.: "24 часа"

През 2004 г. новината за убийството на Лора Николова е първият репортаж, който правя за bTV. Съобщихме името дни след убийството и след като официално то беше оповестено от полицията в Джорджия – те правят това, когато близките са уведомени. Това обаче не се е случило с родителите на Лора и те научават за ужасната трагедия от сутрешните новини в ефира на bTV. Никола Николов гледа в телевизионния екран, когато чува изречението: “25-годишната студентка Лора Николова е била убита в американския град Атланта.” Тишина. Шок и последвала паника. После ярост. Ярост пред затворените врати на Министерството на външните работи, чиито служители не могат да погледнат в очите почернения баща и да му кажат, че факсът с трагичната вест за смъртта на детето му стои забравен под купчина други бумаги. По-малко от година преди убийството Лора среща Андрю по време на студентска бригада в Атланта. Тя работи като спасител на басейн. Любовта между двамата пламва и тя решава да остане, макар и нелегално, в Америка. След края на трудовия си договор Лора се мести и заживява заедно с Андрю. Двамата дори планират сватба, за да може тя да получи зелена карта. Андрю е изтеглил пари за събитието, казват от прокуратурата. В Бостън живее и работи и по-големият брат на Лора – Георги. Той е човекът, който отива в Атланта, разпознава сестра си и се заема с тежката документална процедура. Помага му почти непозната за него американка. Стефани чува историята на Лора и се смилява над семейството, потънало в тъга и безпомощност пред тежката бюрократична машина на властите. Транспортирането на тялото до България струва 10 000 долара и Николови решават дъщеря им да бъде кремирана. По време на неколкоседмичната одисея от тежки административни стъпки, които трябва да извървят, семейството няколко пъти се принуждава да потърси информация от Министерството на външните работи в София или от посолството ни във Вашингтон, като се сблъсква с некомпетентност и дори затваряне на телефона от страна на мисията ни в Америка. През 2011 година срещнах бащата Никола и брата Георги в съдебната зала в Мариета. Те бяха ядосани на всички глупости, изписани по жълтите вестници в България – дори и тогава, когато все още имаше някакво приличие, а интернет не беше водеща медия.

“Аз дойдох, за да получа справедливост и я получих”,

заяви за BG VOICE Никола Николов. “Изключително мъчителен беше целият процес за нас.” В хода на делото той видя кървавите снимки и чу свидетелските показания за последните часове на дъщеря му и нейния приятел – 40-годишния Андрю Робъртсън. „За мен е важно да се разбере това, което 7 години чакам да бъде разбрано – че дъщеря ми никога не е намесвана в истории с наркотици и боклуци, а че е попаднала на лошото място в лошото време”, каза Никола Николов. До него през цялото време беше синът му Георги, който живее в Бостън. Съпругата му Искра дойде в залата едва за прочитането на размера на присъдата – смърт чрез инжекция. „Не мога да правя абсолютно никакво сравнение между правосъдието в България и това тук. Аз присъствах на този процес от сутрин до вечер неотлъчно. И знаете ли – мога да го сравня само с това, което съм гледал по филмите – 1 към 1, коментира след края на процеса Никола Николов. Не мога да ви опиша какво беше отношението на всички в съда към нас – като се започне от обикновените полицаи, портиери, стенографки до водещите фигури в процеса – прокурорката, директорката на службата за връзка с роднини на жертвите – изобщо не съм очаквал в такава степен. Това не са суперлативи, а само факти.”