Химлер с дъщеря си Гудрун и как изглежда тя днес

Алън Хол, в. Дейли мейл 

Наскоро открит дневник, воден от нацисткия масов убиец и чудовище от СС Хайнрих Химлер, разкрива как е бил на масаж, преди да нареди 10 поляци да бъдат убити и почти припаднал, когато мозъкът на евреин напръскал мундира му, когато го разстреляли.

Обхващащият 1938, 1943 и 1944 г. документ изчезва в края на Втората световна война, когато попада в ръцете на Червената армия. Сега той е намерен в руския военен архив в Подолск, регистриран като „Дневник".

Това е служебният календар на Хайнрих Химлер, където той записва дати, места, срещи и решението си да изпрати милиони хора на смърт. Известно е, че Химлер се е гнусял от гледката на кръв и един запис в дневника от август 1941 г. описва в детайли как, когато присъства на масовия разстрел на евреи в овраг край град Минск в сегашна Беларус, той почти припада, когато мозъкът на една жертва попада върху мундира му.

Директорът на немския Исторически институт в Москва проф. Николаус Катцер описва дневника като „документ от изключително историческо значение". Той съдържа повече от 1,000 страници и изплува на повърхността 71 години след като Химлер е заловен от британски войници, докато скита из Северна Германия, облечен в униформа на обикновен войник и с фалшиви документи. Разпознат, когато е заведен за разпит, той прехапва капсула цианид, вградена в зъба му, и умира за минути.

Химлер отговаря за целия репресивен апарат на нацистката държава от полицая на улицата до Гестапо и концентрационните лагери за масово изтребление като Аушвиц и Треблинка.

Дневникът показва, че между 1943 и 1945 г. той се е срещнал с 1,600 души и съдържа подробности от живота му. При посещение в концентрационния лагер Бухенвалд в Германия например той пише: „Закусих леко в кафенето в СС казиното." Друг път пише, че е станал свидетел на „ефективността" на дизеловите двигатели в лагера на смъртта Собибор в окупираната от нацистите Полша, където 400 души са умъртвени за целта на демонстрацията. Общо 250,000 души са обгазени в лагера, повечето в рамките на два часа след пристигането.

Дневникът е изпълнен със споменавания на Пупи - прякора на дъщеря му Гудрун, заклета нацистка, която е все още жива и живее в предградие на Мюнхен, където помага на бивши нацисти с благотворителна организация, наречена „Мълчалива помощ".

Една страница от дневника, с дата 3 юни 1944 г. - три дни преди десанта на съюзниците на плажовете на Нормандия, когато започва западното настъпление срещу Германия - показва, че Химлер е загрижен за по-неотложни светски въпроси. Дневникът описва подробно сватбата в същия ден между генерал-майора от СС Херман Фегелайн и Гретл Браун в резиденцията на Хитлер в Оберзалцберг в Бавария. Фегелайн е любимец на Химлер и Хитлер, докато Гретл е сестра на Ева Браун, жената, която живее в сянката на Третия райх като любовница на нацисткия вожд.

Фегелайн е арестуван от СС по заповед на Хитлер през април 1945-а, тъй като напуска поста си в бункера на Фюрера и е заподозрян в предателство. Не го спасява, че е съпруг на сестрата на Ева Браун, и е разстрелян.

В записките за сватбения ден Химлер описва събитията от 9 ч. сутринта до 19 ч. вечерта, като се започне с посрещането на гостите в Берхтесгаден, обяда в Хаус Борман - планинската резиденция на зловещия секретар на Хитлер - и прием там в следобедните часове, преди да тръгнат към Бергхоф - планинската резиденция на фюрера. Сватбата завършва с разходка до чайната високо планината - единствената реликва от времената на нацизма, която съществува там и до днес и се посещава от десетки хиляди туристи годишно. Последните метри до върха на планината се изминават от посетителите в същия бронзов лифт, построен от Борман за Хитлер през 1930-те.

Дневникът разкрива, че той е държал в тайна от жена си и любовницата си програмата за изтребление на евреите, за да не ги разстрои. В тях той се представя като суетен и дори стеснителен съучастник в масовите убийства.