Почти всеки път около избори – български или американски, обичам да припомням, че демокрацията работи само когато всички участваме в процеса. Иначе просто не се получава. Най-елементарното е да гласуваме. Нагледен пример: омразната на повечето хора ДПС има един сравнително постоянен брой гласуващи за тях хора. Какъв процент от депутатите ще получат те обаче, зависи от това колко общо от нас са гласували – колкото повече отидем до урните в изборния ден, толкова по-нисък процент за ДПС от общите гласове и съответно от депутатите. Но гласуването е само най-малкото усилие, което може да направим, за да участваме в демократичния процес. Да дариш на партия или кандидат, които подкрепяш, да бъдеш доброволец в кампания, да говориш и убеждаваш приятели, да помагаш в организирането на изборния процес и още много, много други неща правят така, че машината на демокрацията да се движи напред. Не знам дали защото сме по-далеч от България, но българите в САЩ от години изглеждаме все по-неангажирани в този процес. За сравнение на миналите избори, при равен брой секции (35) във Великобритания са гласували над 35 000 души (около 1/5 от всички зад граница), а в САЩ – под 11 000 и това е рекорд. Сега има решение на ЦИК за отварянето на 58 секции на територията на САЩ след дълга и упорита работа на десетки доброволци по събиране на подписи и организация, но е много вероятно доста от тях да не отварят на 11 юли. Причината – няма кой да организира наемането на помещения и кой да работи в секционните избирателни комисии. Да, трудът не е добре заплатен и е досадно, българската бюрокрация е тежка и тромава, а сега с машинното гласуване вероятно ще има още проблеми. Но това е част от процеса.