Избирателни секции в САЩ няма да отворят на 11 юли

ЦВЕТЕЛИН ПЕНЕВ

Откриването на рекорден брой секции в САЩ бе посрещнато с ентусиазъм от българите, но изправи пред трудности доброволците, които са се ангажирали с организирането на изборния процес. Това е причината в някои места, получили разрешение за отваряне на секции, да не може да се гласува, тъй като за тях не могат да се намерят помещения и да бъде назначена избирателна комисия. За това предупредиха българи, съпричастни към организирането на изборите в САЩ. „За съжаление някои секции няма да могат да отворят“, каза пред BG VOICE Даниел Дженев, един от координаторите на инициативата за повече секции в САЩ и в страните извън ЕС. Той обаче смята, че тези места няма да са много. Преди няколко месеца парламентът прие промени в Изборния кодекс, с които отпадна ограничението на избирателните секции извън ЕС и се намали броят на заявленията, нужни за откриване на секция. Тези поправки доведоха до регистриране на рекорден брой секции за гласуване зад граница - 784 секции в 68 държави (предишният рекорд е 464 секции през април). В много държави, сред които и САЩ, безпрецедентното увеличение на броя на секциите доведе до сериозна мобилизация и ентусиазъм за осигуряване на възможност на българите спокойно да упражнят правото си на глас, но в същото време се появиха и големи предизвикателства пред организаторите. Даниел Дженев смята, че секциите, които няма да могат да отворят в САЩ, ще могат да се преброят

на пръстите на едната ръка

„Но мисля, че от 58-те секции в САЩ, 55 ще бъдат отворени, което е страшно много. Април месец имахме само 35 секции“, припомни той. Дженев е убеден, че отпадането на ограничението на броя на секциите е крачка в правилната посока, макар че депутатите не изпълниха исканията на българите в чужбина за приемане на някаква форма на дистанционно гласуване и откриване на МИР - Чужбина (не бе приета методиката, по която ще става самото райониране - бел.ред.). Въпреки че предсрочните парламентарни избори съвпадат с отпускарския сезон и много българи ще предпочитат да летуват пред възможността да гласуват, Дженев наблюдава и сериозна активизация. Той определи като „пробуждане“ и „една запалила се искра в малките български диаспори“ отварянето на секции в Америка, където преди никога не е имало. За пример Дженев посочи Нашвил, Милуоки, Портланд и други. Прибързаното приемане на измененията в Изборния кодекс от Народното събрание в края на април създаде и неудобства, потвърждават и организатори на секции в САЩ. Председателят на Борда на директорите на „Малко българско училище“ Георги Петров, който е организатор на секциите в Център „Малката България“, сподели, че промените в Изборния кодекс са били направени много набързо, което е довело до появата на недостатъци. Петров постави под въпрос защо трябва да се отварят секции там, където в миналото е имало, но в момента няма никаква организация. Като пример той посочи, че преди години е имало секции в чикагските предградия Шамбург и Шилър парк, а сега консулството по закон е длъжно да ги отвори заради поправките, въпреки че там няма никаква организация. По думите му така те са поставени пред патова ситуация - хем няма хора, които да организират изборите, хем законът ги задължава да отворят секция там, където няма организация. „Големият проблем е, че законодателите решиха да премахнат ограничението за секциите в чужбина, но всъщност не помислиха, че те трябва да се отварят там, където има създадена организация, където

в миналото е имало секции

Има недоглеждания в изборното законодателство, които бяха просто скалъпени, защото главната им цел бе да дадат възможност на колкото се може повече хора да гласуват в чужбина и в същото време създават сериозни организационни проблеми“, обясни Петров. Според него българските законодатели не разбират положението на сънародниците си в чужбина и ситуацията, в която ги поставят. „Надявам се след изборите да седнат по-спокойно и да изчистят тези недоразумения, защото това са абсолютно законови недоразумения, които създадоха“, подчерта той. Председателят на Борда на директорите на „Малко българско училище“ разказа още пред BG VOICE, че те са единственото място в Чикаго, което разполага с повече от едно помещение и консулството ги е помолило да отворят повече от една секция. Петров се обърна с молба към българската общност в Чикаго да помогне за организирането на секциите и плавното протичане на изборите. Той иначе увери, че ще осигурят условия всеки българин да упражни правото си на глас. Петров изрази огромно задоволство от комуникацията с Генералното консулство в Чикаго. Владимир Георгиев също смята, че има някои пропуски в изборното законодателство. Георгиев е организатор на първата секция в Бъфало, Ню Йорк, където има малка българска общност, която проявява засилен интерес да участва на вота, въпреки липсата на опит в организирането на избори. „За първи път организираме секция, защото нашата общност не е голяма и преди не сме били в състояние да съберем необходимия брой заявления“, сподели той и акцентира, че българите в района са изразили

огромно желание за участие

на изборите, включително и да участват като членове на СИК. От думите му стана ясно, че в началото не им е била много ясна процедурата по организирането на секцията, но в крайна сметка бързо са събрали необходимите минимум 40 заявления и са намерили помещение. Владимир Георгиев поясни, че е настъпило леко объркване заради липсата на яснота как трябва да протича организацията. Той обаче е категоричен, че официалните български власти се опитват да им оказват съдействие. Георгиев изброи няколко недостатъка на законодателните изменения: промените са приети съвсем скоро, няма обучителни и разяснителни материали за организаторите на секции и до последно няма да разберат точно какви отговорности имат, какво се очаква от тях и какво трябва да осигурят. В същото време много българи са ентусиазирани от възможността да организират секции из американските градове. Такъв е примерът и с Ана Тодорова, която е организатор на секция за първи път в Нашвил, Тенеси. „Всичко това е ново за нас в Нашвил“, сподели тя и допълни, че връзката с консула, който отговаря за района им, е много добра и за момента организацията протича много добре. „Ентусиазирани сме. Надяваме се да получим повече гласове, отколкото заявления се получиха, за да може евентуално автоматично да отворим секция следващия път“, обясни Тодорова и изрази надежда, че ще успеят да привлекат гласоподаватели и от близки градове като Мемфис, Чатануга, Ноксвил и др. Георги Джабаров е друг организатор на нова секция, която се намира в Сан Антонио, Тексас. Той заяви пред BG VOICE, че за момента организацията протича плавно и няма пречки. „За момента организацията върви добре. Няма пречки реално. Това, което беше по-трудно, бе намирането на помещение, защото в Сан Антонио има много религиозни събития на 11 юли и всички помещения са вече запазени, но успяхме да намерим помещение“, отбеляза Джабаров и допълни, че консулството е много полезно и поддържа редовен контакт с тях. Нова

секция отварят и в Милуоки

Уисконсин, което спестява часове на българската общност, която преди бе принудена да пътува до Чикаго. Организаторът на първата секция в Милуоки Георги Райков разкри, че след прокарване на поправката за секциите в чужбина има съществено подобрение в сравнение с преди. „Преди имаше ограничение до 35 секции в страна, така че ние в Милуоки нямахме никакъв шанс и дори не сме се опитвали да правим нещо. Новият консул като цяло оказва необходимата помощ на такива като нас, които организират секции. Като цяло процесът е долу-горе добър“, разказа Райков. Той допълни, че е тръгнал с очаквания, че българските власти ще им създадат затруднения, но всъщност не се оказало така. „Доста положителен опит от гледна точка на държавата. В Милуоки има около 200 българи. Досега не е имало инициатива да участват в изборите, тъй като Чикаго е близо. Но тази година решихме нещо да направим. Не може човек да си похаби един ден да отиде в Чикаго да гласува“, продължи Райков. Като друг положителен елемент покрай отварянето на секцията той посочи, че българите в района са започнали да проявяват интерес от случващото се в България, включително и хора, които по принцип не са активни. Според него единственото, което може да се подобри от гледна точка на Изборния кодекс, е да се даде възможност на хората да гласуват по пощата, защото отварянето на секция

не е евтино за държавата

Друга голяма промяна в Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс е въвеждане на задължително машинно гласуване. Според някои експерти тази промяна е дискриминираща, тъй като гласуването ще е само с машини в секции с над 300 избиратели. Правилото важи и за секциите зад граница. Координаторът на инициативата за повече секции в САЩ и в страните извън ЕС Даниел Дженев е убеден, че гласуване само с хартиена бюлетина е отживелица. Той смята, че машинното гласуване не е предпоставка за измама и с него може да се избегне натрупването на много недействителни бюлетини. Дженев също подкрепя въвеждане на гласуване по пощата.  

МВнР признателно  на българските общности

На въпрос на BG VOICE дали задграничните ни представителства са в контакт с българските общности, от Министерството на външните работи обявиха, че без участието на българските общности зад граница ще бъде непосилно организирането на такъв огромен брой секции и такова мащабно гласуване в целия свят. От Външно заявиха, че 4200 са подадените предложения от нашите задгранични представителства за членове на СИК. МВнР ще командирова над 400 души, които да бъдат членове на комисиите. Ведомството ще разчита на общо 5800 български граждани, които доброволно ще се включат в процеса. Министерството на външните работи призна, че рекордно големият брой избирателни секции в чужбина създава много предизвикателства, свързани с организацията, логистиката и човешкия ресурс, включително в САЩ.