Има цяла поредица от американски празници, които все се чудя празнувам ли ги, или само ги отбелязвам. 4 юли (наред с Деня на благодарността, Мемориъл Дей и др.) е един от тях. Изпитвам някакво особено усещане за гордост и доволство на този ден, когато слушам патриотичните речи и гледам фойерверките. Ако не ме лъже паметта, точно по това време, но преди 10 години, дойдох в САЩ. Тогава буквално от летището отидох във филиала на CBS в Атланта, където специализирах и първият ни проект беше живото излъчване на фойерверките от „Ленъкс Мол". Още тогава усетих каква национална гордост изпитват хората в тази страна на този ден, и то независимо от произхода си. Много пъти съм писал преди това за американската мечта, така че днес няма да се повтарям. Всеки сам може да намери отговора на себе си какво е тя за него и какво точно чувства на 4 юли.
Но едно от нещата, които правят тази страна наистина уникална, е системата за "checks and balances". И колкото и често да имаме усещането, че тази система ни предава, тя все още работи. Доказаха го и последните няколко решения на Върховния съд. Първо дадоха едно сравнително справедливо и малко соломоновско решение по суровия аризонски антиимиграционен закон (виж миналия брой на нашия сайт). В четвъртък пак съдът изненада всички с решението си да запази здравната реформа, и то след като единият от консервативните съдии - председателят Джон Робъртс, гласува в подкрепа на това. Още по темата и какво означава това за теб - на страници 4-5. Идеята, че политиканстването може да вземе връх над закона, над конституцията, е вече толкова широко приета, че чак е плашещо. Ето защо едно такова решение явно ни изненадва. То ще има своите сериозни, политически последствия. Кандидатът на републиканците Мит Ромни успя да събере извънредно много пари в първите часове след обявяването на решението. Барак Обама пък се радва на скок на рейтинга. Но тези решения поставиха на изпитание всичко онова, което американците гордо наричат „синьо, бяло и червено" - възможността им да спорят за всяко нещо, да съдят, но и да уважават решенията и да ги спазват. Защото и на този 4 юли те силно вярват, че това е най-великата държава в света. Понякога е много смешно да го виждаш, изписано на лицата им, но така ми се иска в други моменти да имаме тяхното самочувствие и ние като българи - за нас и нашата Родина. Така се ражда всъщност усещане за нация. Уви,политиците ни не ни дават много поводи за това - говорят като група кифладжии (начело с премиера). Но да не си разваляме празника.
Да не забравяме, че в неделя Канада отпразнува своя 145-и рожден ден. Северната съседка на САЩ от десетилетия има задължително за всички здравно осигуряване и съперничи на американците по имигранти. В тази насока предстоят някои промени, които може да научите на страница 13.
Изживейте почивните добре - с близки и важни хора, защото това е смисълът на всеки празник. И ако допълнителното почивно време ви накара да се замислите за нова работа - предстоящият да стартира скоро нов телевизионен канал за българите в Северна Америка вече обяви конкурс за екип. Подробности може да намерите на страници 18-19.
Happy 4th!
