През септември 1938 г. Невил Чембърлейн, министър-председател на Великобритания по това време, се завръща от среща на върха с Адолф Хитлер в Мюнхен. Германският диктатор поискал райони от Чехословакия да станат част от Третия райх. Чембърлейн се съгласил с исканията на Хитлер. След завръщането си във Великобритания той провъзгласява „мира на нашето време“. Всъщност политиката на задоволяване, която Чембърлейн прилага към Хитлер, доведе до катастрофата на Втората световна война. Владимир Путин не е по-различен от всеки предишен обезумял диктатор в историята. Войната в Украйна не е просто война за определена територия, далеч от нас. Това е войната за бъдещето на света, в който живеем и който ще оставим. И това касае всеки един – независимо дали живее в България или САЩ. Лидерите на комунистически Китай внимателно наблюдават как реагират Съединените щати и техните съюзници, докато Пекин обмисля плана си да контролира Тайван и Южнокитайско море. Искаме ли да живеем в свят, ръководен от международното право или „закона на джунглата“, където според известен цитат, приписван на гръцкия историк Тукидид, „силните правят каквото могат, а слабите страдат колкото трябва“. Западът трябва да реши да търси система на съвместна отговорност за сигурността и мира или да приеме „сфери на влияние“ като тези, създадени на конференцията в Ялта през 1945 г., отбеляза германският външен министър Аналена Бербок. А в руската сфера на влияние попада и България. Всъщност Москва никога не е преставала да се държи с Родината ни като тяхна губерния. И все още не може да извадим историческите факти за отношението на Русия към България през годините, които ще докажат, че тя е била и остава най-големият ни враг в историята. И стига с това Освобождение – то не е търсено от Русия, а само страничен и дори нежелан ефект от последната й война с Турция. В него половината загинали войници са от други държави като Украйна. Русия се противопоставя на независимостта на България, на Съединението, на членството ни в ЕС и НАТО. Граф Игнатиев изиграва ключова роля за смъртната присъда на Васил Левски. А той, Вазов и други наши революционери, а по-късно и Стамболов, пишат яростно срещу руските имперски интереси на наша земя. Но повечето от тези факти не се преподават в часовете по история, все още доминирани от съветска пропаганда, с която така и не може да се разделим. А Путин всъщност беше доста откровен по отношение на крайните си цели – и те се простират далеч отвъд границата на Украйна. В годишното си обръщение към руския народ още през 2005 г. Путин каза, че разпадането на съветската империя „е най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век“. Западните лидери отхвърлиха тези думи като политическо говорене, но сега изглежда ясно, че руският лидер вярва в собствената си митология. Путин следва тристранна стратегия. Първо, подкопавайте американското лидерство и либералната демокрация като цяло. И Путин, и Си Дзинпин в Китай изразиха споделено убеждение, че либералните демокрации са в упадък и че сега е моментът да се ускори тяхната смърт. Второ, забийте клин между Съединените щати и техните съюзници от НАТО, за да разрушите алианса. Трето, възстановете руския контрол над страните, които съставляват Съветския съюз, особено тези с голямо рускоезично население, характеризирано като „близката чужбина“. За да бъде ясно, вече има текущи, макар и често тихи усилия на Путин за постигане на тези цели. Украйна е само още една точка от данни в дълъг модел на поведение, който включва предполагаема намеса в американски и европейски избори и вероятно дори вота за Брекзит в Обединеното кралство. Години наред има данни, че Путин е поръчал убийството на руснаци, живеещи извън Русия. През 2008 г. Путин нареди инвазия в Грузия и превзе две провинции – Южна Осетия и Абхазия – където създаде марионетни правителства. А през 2014 г. Путин ръководи инвазията в Украйна и превземането на Крим, след като революцията на Майдана свали приятелски настроения към Москва президент. Той също така подклажда бунт в Източна Украйна, който доведе до смъртта на повече от 14 000 украинци през последните осем години. Молдова изглежда, че е вероятна следваща цел на Путин – там хората избраха прозападно настроен президент. Така че това е война за бъдещето на Европа и света. За общите ни ценности да живеем в свободен свят, в който всяка държава сама решава в кои алианси да членува и в кои не, а силата на международното право е по-важна от силата на оръжията. Войната в Украйна не сме я искали, но е наша. И трябва да я спечелим заедно.