В миналия брой открехнах вратата на една тема, която сигурно мъчи много от нас, които живеем в чужбина - кога родината става държавата, в която сме родени. Поканих ви да коментирате на нашия имейл, сайт и Facebook страница. Ето част от коментарите:
„Стана ми малко тъжно, защото сами сме си избрали съдбата. Поне за мен България ще е винаги родина, а за децата ми... не знам", коментира в нашия Facebook Росс Ячкоф.
Според Полина Стоянова всеки е със съдбата си - „Америка не е виновна, а българският ни манталитет - всичко е до възпитание и култура. Ние, българите в чужбина, угаждаме и помагаме само на определени хора..."
Цветелина Колева ни пише на имейла, че според нея въпреки желанието ни за успех и всекидневната борба тук не трябва да забравяме къде са корените ни и каква кръв тече във вените ни, а задължението за това е на родителите. „Какво става с нашите деца, ако не ги учим на български език и традиции - те няма да знаят за България, ще кажат като Тервел (Длагнев, който се състезава под американско знаме на олимпиадата, бел.ред.), че Америка е неговата държава. Да, той е израсъл тук, но в същото време България е неговата родина... талантът му е български и пак стигаме до родителите, които не са успели да научат детето си на българското."
Директорът на българското училище в Атланта Силвия Костова пък ни припомня думите на олимпийския ни герой Данчо Йовчев по темата:
„- Ти имаше шанс и да станеш американец. Защо не го направи?
- Защото някой трябва да ги приземява. Понякога летят много нависоко. А ето, идва един старец от една малка държава, която е колкото един по-голям град там, и ги бие. Това носи удовлетворение. Защото не може всичко да е за Америка. Никога не ми е минавало през главата да се състезавам за друга държава освен за България."
Истината е, че тези олимпийски игри бяха най-слабите за България от десетилетия - без нито един златен медал. Но както нашият репортер Любомира Кривулева ни показва в този брой, българите, които се състезават под чужд флаг, имат далеч повече успехи. Нейната статия може да намерите на страници 10-11.
А аз очаквам да продължим разговора по темата на нашия сайт www.BG-VOICE.com, по имейл или във Facebook.