Чудя се дали защото България е все още доста млада демокрация, ако въобще това определение може да се използва там, или пък има друга причина, поради която и най-нормалните процеси да се превръщат в суперсъбития и да предизвикват сериозни обществени драми и вълнения. Президентът назначи служебно правителство, което в следващите 2 месеца ще трябва да организира едни честни и прозрачни избори. Тези хора нямат мандат за нищо друго освен това, а и нямат време. Но имената на министрите и служебния премиер веднага бяха подложени на бурни дискусии и сериозни критики още преди да са встъпили в длъжност. Обаче техните задължения наистина са съвсем минимални - да подържат държавата, докато дойде новата власт, и да проведат изборите. Това не е 1997-а, когато служебното правителство на Стефан Софиянски трябваше до овладее рухването на банковата система и хиперинфлацията в началото на една дълга и студена зима. Сега нещата стоят по съвсем различен начин.

За съжаление този служебен кабинет няма да успее да направи нищо по основното искане на протестиращите - тотална промяна на политическия модел в страната. Те просто ще осигурят продължаването на старите традиции в българския партиен цирк. Тези протести не успяха да извадят на преден план силни лидери, които да поемат едно ново управление. Изборът на 12 май ще бъде между Борисов, Станишев, Котов и Кунева - нищо ново под слънцето. Балансьор отново ще бъде ДПС, което всъщност има нов лидер, но кукловодът остава същият.

Това, което гласът на улицата искаше най-много - промяна на партийната система, където неизвестни функционери гласяха бюлетините с хора, които никой не познава, няма да се случи. А нацията е ярко разделена и не очаквам в следващия парламент да има изразен победител, което или ще доведе до някакъв правителствен тюрлюгювеч от хора и партии, които нямат нищо общо, или ще задълбочи политическата криза и ще предизвика повторни избори в рамките на тази година.

И в цялата тази несигурност главната роля се пада на президента Росен Плевнелиев. Човекът, който беше определян като сянка на Борисов, лично посочен и избран от него, сега носи най-голямата отговорност за съдбата на страната. Следващите месеци ще бъдат изпитание за него и способността му най-после да се еманципира от ГЕРБ и Борисов, да си създаде свой собствен облик на политик и да си извоюва място в историята на страната като силен лидер в толкова изпитателен момент. Само времето ще покаже дали това ще стане. Но първата стъпка на президента в тази насока е по-скоро обещаваща - експертно правителство с премиер отвън и много жени, които винаги са били по-успешни в кризисните моменти на изпълнения с балканджии мъже политици наш живот.

Промените в България анализираме от различни ъгли в следващите страници на новия ни брой, а най-последната информация търсете всеки ден на www.BG-VOICE.com.