Струва ми се, че понякога идеализирам твърде много демократичната система в САЩ. На междинните избори в средата на втория мандат на Джордж У. Буш демократите получиха контрола в Конгреса. Още на следващия ден тогавашният президент и неговите съпартийци смениха начина, по който говорят, което беше резултат от избора на хората. Вероятно в това има поне 50% игра и политическо актьорско майсторство, но е факт. Политиците във Вашингтон знаят, че ако искат да се задържат във властта, трябва да се съобразят с желанията на хората.

И тези избори имат същия ефект. Или почти. Неуспешният кандидат за вице на Мит Ромни - Пол Райън, вече обясни, че Барак Обама няма мандат да проведе обещаната от него данъчна политика, която включва отпадане на данъчните облекчения за хората, които правят над 250 хиляди долара на година. Така техните данъци ще се върнат на нивото от времето на Бил Клинтън. Райън, който стана известен като фискален ултрас в предишния Конгрес, си спечели отново място там. Неуспелият вицекандидат ще вдига шум и вероятно ще се цели към номинация на партията си през 2016, но ако не следва гласа на избирателите, едва ли ще стигне по-далеч отсега. Шест от всеки 10 гласували посочиха, че искат по-високи данъци за богатите.

Ако републиканците обаче все още не знаят какво да свършат с данъчната политика (реалностите въобще не срещат желанията им), те имат план какво да правят с нелегалните имигранти. Нееее, вече няма да ги депортират или пък да ги карат да се самодепортират, както искаше Ромни. Те вече ще имат зелени карти. Само за 24 часа, след като латиносите подкрепиха Обама в съотношение 2 към 1, се оказа, че позицията им по темата „еволюирала" (по думите на Ханити от FOX News). Вероятно ще им отнеме още няколко изборни загуби, за да еволюират по теми като еволюцията (в която въобще не са убедени), климатичните промени, абортите и еднополовите бракове. Но това тепърва предстои.

Сега фокусът на републиканците е имиграционната реформа. И по-бързо, ако може. Естествено, те са пресметнали всичко. Приемаме реформа, но без път към гражданство (или след много години). Защото кредитът от закона ще е за сегашния президент и демократите, а републиканците не са навити имигрантите да гласуват, тъй като те обикновено подкрепят опонентите им. Така хем си осигуряват подкрепа от латиносите, хем отнемат силен коз на демократите - обещанието, че ще прокарат реформа. И вълкът сит, и агнето цяло. Сметката им няма да излезе точна, защото проблемът на крайнодясната партия е в тоталното неразбиране на тази нова, по-пъстра Америка, която ще определя политическото всекидневие в следващите години. Но това е техен проблем.

Добрата новина за мнозина от нашите читатели е, че тази реформа може би най-после ще се случи. Всичко по темата - на страници 10-11.